Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

146 (По слав. 145). Алилуя! Хвали Господа, душе моя.

² Ще хваля Господа докато съм жив, Ще пея хваление на моя Бог догдето съществувам.

³ Не уповавайте на князе, Нито на човешки син, в когото няма помощ.

⁴ Излиза ли духът му, той се връща в земята си; В тоя същий ден загиват намеренията му.

⁵ Блажен оня, чийто помощник е Якововият Бог, Чиято надежда е на Господа неговия Бог,

⁶ Който направи небето и земята, Морето и всичко що е в тях, - Който пази вярност до века;

⁷ Който извършва правосъдие за угнетените, Който дава храна на гладните. Господ развързва вързаните.

⁸ Господ отваря <очите на> слепите; Господ изправя сгърбените; Господ люби праведните,

⁹ Господ пази чужденците; Поддържа сирачето и вдовицата; А пътят на нечестивите превръща.

¹⁰ Господ ще царува до века, Твоят Бог, Сионе, из род в род. Алилуя!

¹⁰ И тя падна на лице та се поклони до земята, и рече му: Как придобих аз твоето благоволение, та да ме пригледаш, като съм чужденка?

¹¹ А Вооз в отговор й рече: Каза ми се напълно всичко, що си сторила на свекърва си подир смъртта на мъжа си, и как си оставила баща си и майка си и родината си, та си дошла между люде, които по-преди не си познавала.

¹² Господ да ти отплати за делото ти, и пълна награда да ти се даде от Господа Израилевия Бог, под Чиито крила си дошла да се подслониш.

¹³ И тя рече: Да придобия твоето благоволение, господарю мой; понеже ти ме утеши и понеже говори благосклонно на слугинята си, ако и да не съм като някоя от твоите слугини.

¹⁴ И когато настана времето за ядене, Вооз й рече: Дойди тука, та яж от хляба, и натопи залъка си в оцета. Тя, прочее, седна до жетварите; а той й подаде пържена пшеница, та яде и се насити и остави нещо.

²⁵ И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот?

²⁶ А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?

²⁷ А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".

²⁸ <Исус> му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.

²⁹ Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?

³⁰ В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.

³¹ А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна.

³² Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.

³³ Но един самарянин, като пътуваше дойде на <мястото> дето беше той, и като го видя, смили се,

³⁴ приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.

³⁵ И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.

³⁶ Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?

³⁷ Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.