Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

34 (По слав. 33). <Псалом> на Давида, когато се престори на луд пред Авимелеха {Анхус. 1 Цар. 21:12 - 22:1}, който го пусна, та си отиде. По еврейски азбучен псалом. Ще благославям Господа на всяко време Похвала към Него ще бъде винаги в устата ми.

² С Господа ще се хвали душата ми; Смирените ще чуят <това> и ще се зарадват.

³ Величайте Господа с мене, И заедно нека възвеличим името Му.

⁴ Потърсих Господа; и Той ме послуша, И от всичките ми страхове ме избави.

⁵ Погледнаха към Него; и светнаха <очите им>, И лицата им никога няма да се посрамят.

⁶ Тоя сиромах извика; и Господ го послуша, И от всичките му неволи го избави.

⁷ Ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят, И ги избавя.

⁸ Вкусете и вижте, че Господ е благ; Блажен оня човек, който уповава на Него.

¹⁹ Много са неволите на праведния; Но Господ го избавя от всички тях;

²⁰ Той пази всичките му кости; Ни една от тях не се строшава.

²¹ Злощастието ще затрие грешния; И ония, които мразят праведния, ще бъдат осъдени.

²² Господ изкупва душата на слугите Си; И от ония, които уповават на Него, ни един няма да бъде осъден.

⁷ А когато Господ изговори тия думи на Иова, Господ рече на теманеца Елифаз: Гневът ми пламна против тебе и против двамата ти приятели, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов.

⁸ Затова вземете си сега седем телци и седем овни, та идете при слугата Ми Иова, и принесете {В издание 1940 г. "пренесете"} всеизгаряне за себе си; а слугата Ми Иов ще се помоли за вас, (защото него ще приема), за да не постъпи с вас <според> безумието <ви>, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов.

⁹ И тъй теманецът Елифаз, и савхиецът Валдад, и нааматецът Софар отидоха, та сториха както им заповяда Господ; и Господ прие Иова.

²² Дохождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него.

²³ И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?

²⁴ И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам <неща> като дървета, които ходят.

²⁵ После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно.

²⁶ И изпрати го у дома му, и каза: Не влизай в селото, [нито казвай това някому в селото].