Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

104 (По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -

² Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;

³ Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;

⁴ Който правиш ангелите Си <силни като> ветровете. И слугите Си <като> огнения пламък;

⁵ Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.

⁶ Покрил си я с морето {Еврейски: Бездната.} като с дреха; Водите застанаха над планините.

⁷ От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.

⁸ Издигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.

⁹ Положил си предел <на водите>, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.

²⁴ Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения.

³⁵ Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.

37 Да! поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.

² Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.

³ Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;

⁴ След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.

⁵ Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;

⁶ Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;

⁷ Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата <Му>.

⁸ Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.

⁹ От помещението си иде бурята, И студът от <ветровете> що разпръскват <облаците>.

¹⁰ Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;

¹¹ Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,

¹² Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо,

¹³ Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.

¹⁴ Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.

¹⁵ Разбираш ли как им налага Бог <волята Си>. И прави светкавицата да свети от облака Му?

¹⁶ Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание? -

¹⁷ Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния <вятър>.

¹⁸ Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?

¹⁹ Научи ни що да Му кажем, <Защото> поради невежество {Еврейски: Тъмнината.} ние не можем да наредим <думите си>.

²⁰ Ще Му се извести ли, че желая да говоря, <Като зная че>, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?

²¹ И сега <човеците> не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,

²² Та е дошло златозарно сияние от север; <А как ще погледнат на> Бога, у Когото е страшна слава!

²³ Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.

²⁴ Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните {Еврейски: Мъдрите в сърце.}.

17 И дойде един от седемте ангела, които държаха седемте чаши та поговори с мене, казвайки: Дойди, ще ти покажа съдбата на голямата блудница, която седи на много води;

² с която блудствуваха земните царе, и земните жители се опиха от виното на нейното блудствуване.

³ И тъй, той ме заведе духом в една пустиня, гдето видях жена, седяща на червен звяр, пълен с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога.

⁴ Жената бе облечена в багреница и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с мръсотии и с нечистотиите от нейното блудствуване.

⁵ И на челото й имаше написано <това> име: Тайна; великий Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята.

⁶ И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици; и като я видях, зачудих се твърде много.

⁷ Но ангелът ми рече: Защо се зачуди? Аз ще ти кажа тайната на жената и на звяра, който я носи, който има седемте глави и десетте рога.

⁸ Звярът, който си видял, беше, но го няма; обаче, скоро ще възлезе из бездната и ще отиде в погибел. И земните жители, всеки, чието име не е написано в книгата на живота от създанието на света, ще се зачудят, когато видят, че звярът беше и го няма, но пак ще дойде.

⁹ Ето разумното значение <на това:> Седемте глави са седем хълма, на които седи жената;

¹⁰ те са и седмина царе, <от които> петимата паднаха, и единият сега е, а другият още не е дошъл, и когато дойде, трябва <само> малко да постои;

¹¹ и звярът, който беше и го няма, той е осмият <цар>, който е от седемте, и отива в погибел;

¹² и десетте рога, които си видял, са десет царе, които още не са получили царска <власт>, но за един час получават власт като царе заедно със звяра;

¹³ те са единомислени и предават на звяра своята сила и власт;

¹⁴ те ще воюват против Агнето, но Агнето ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; тоже и ония, които са с Него, <ще победят, които> са звани, избрани и верни.

¹⁵ Каза ми още: Водите, които си видял, гдето седи блудницата, са люде и множества, народи и езици.

¹⁶ И десетте рога, които си видял, те и звяра ще намразят блудницата, и ще я направят пуста и гола, и ще изядат месата й, а нея ще изгорят в огън.

¹⁷ Защото Бог тури в сърцата им да изпълнят Неговата воля, като действуват единомислено и предадат царската си <власт> на звяра, докато се сбъднат Божиите думи.

¹⁸ И жената, която си видял, е големият град, който царува над земните царе.