Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
22 (По слав. 21). За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? <Защо стоиш> далеч и не ми помагаш, <Нито внимаваш> на думите на охкането {Еврейски: Рикаенето.} ми?
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
4 На Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете.
7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава <и казват:>
8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам <като бях> на майчините си гърди,
10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
13 Отвориха срещу мене устата си, <Като> лъв, който граби и реве.
14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
20 Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
2 Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
3 Чух укорителното изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
4 Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
5 Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
6 Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците,
7 Пак той ще се изрине за винаги както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат: Где е той?
8 Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
9 Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
10 Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
11 Костите му са пълни със <съгрешенията на> младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
12 Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си,
13 Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
14 Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще <се обърне> във вътрешностите му.
15 Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
16 Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
17 Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
18 Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него {Еврейски: Да го погълне.}; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
19 Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
20 Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази <нищо> от това, което му е най-мило;
21 <Понеже> не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
22 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
23 Когато се кани да напълни корема си, <Бог> ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него когато <още> яде.
24 Когато бяга от желязното оръжие, <Стрелата на> медния лък ще го прониже.
25 Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
26 Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван <от човек> ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
27 Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се подигне против него.
28 Богатството на дома му ще изчезне, В деня на <Божия> гняв ще се разпилее.
29 Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
15 Тогава дойдоха при Исуса фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха:
2 Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините? понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб.
3 А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?
4 Защото Бог каза: "Почитай баща си и майка си"; и - "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".
5 Но вие казвате: Който рече на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено Богу,
6 - той да не почита баща си, [или майка си]. Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума.
7 Лицемери! добре е пророкувал Исаия за вас, като е казал: -
8 "Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене.
9 Обаче напразно Ми се кланят, Като преподават <за> поучения човешки заповеди".
© 1995-2005 by Bibliata.com