Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
22 (По слав. 21). За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? <Защо стоиш> далеч и не ми помагаш, <Нито внимаваш> на думите на охкането {Еврейски: Рикаенето.} ми?
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
4 На Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете.
7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава <и казват:>
8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам <като бях> на майчините си гърди,
10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
13 Отвориха срещу мене устата си, <Като> лъв, който граби и реве.
14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
17 Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът <чака>.
2 Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
3 Дай, моля<, поръчителство>; стани ми поръчител при Себе Си; Кой <друг> би дал ръка на мене,
4 Защото си скрил сърцето им от разум, Затова няма да ги възвисиш.
5 Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
6 Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
7 Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми <телесни> части <станаха> като сянка.
8 Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
11 Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
12 Нощта <скоро> ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
13 Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,
14 Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
15 То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
16 При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.
7 Затова, както казва Светият Дух: - "Днес, ако чуете гласа му,
8 Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята,
9 Гдето бащите ви <Ме> изкусиха, изпитаха <Ме>. И видяха делата Ми четиридесет години.
10 Затова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждават със сърцата си, Те не са познали Моите пътища;
11 Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка".
12 Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;
13 но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.
14 Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност:
15 докато се казва: - "Днес, ако чуете гласа Му, Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението".
16 Защото кои, като чуха, <Го> преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея?
17 А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята?
18 На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?
19 И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.
© 1995-2005 by Bibliata.com