Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
55 (По слав. 54). За първия певец, на струнни инструменти. Давидово поучение. Послушай, Боже, молитвата ми. И не се крий от молбата ми.
2 Внимавай в мене и отговори ми. Безпокоя се в тъженето си, и стена;
3 Поради гласа на неприятеля, Поради притеснението на нечестивия; Защото приписват на мене беззаконие, И с гняв ми враждуват,
4 Сърцето ми тъжи дълбоко в мене, И смъртен ужас ме нападна;
5 Страх и трепет дойдоха върху мене, И ужас ме потопи.
6 И рекох: Дано да имах крила като на гълъба! Щях да отлетя и да си почина.
7 Ето, щях да бягам надалеч, Щях да живея в пустинята; (Села).
8 Щях да ускоря бягането си От вихъра и от бурята.
9 Опропасти <ги>, Господи, и раздели съвета {Еврейски: Езика.} им; Защото видях насилие и разпри в града.
10 Денем и нощем го обикалят по стените му, И беззаконие и зло има всред него;
11 Нечестие има всред него; Угнетение и измама не се отдалечават от улиците му.
12 Понеже не беше неприятел, който ме укори, - Това бих претърпял, - Нито беше оня, що ме мразеше, който се подигна против мене, - Тогава бих се скрил от него;
13 Но ти, човек равен на мене, Другар мой, и мой близък приятел.
14 Заедно се разговаряхме сладко, С множеството ходехме в Божия дом.
15 Нека дойде ненадейно смърт на тях. Нека слязат живи в преизподнята; Защото в жилищата им, и в сърцата им <има> злодейство.
11 Тогава нааматецът Софар, в отговор рече: -
2 Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?
3 Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?
4 Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.
5 Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе,
6 И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността <си>. Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.
7 Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?
8 Тия <тайни> са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш?
9 Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.
10 Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?
11 Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да <Му е нужно да> внимава в него.
12 Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.
13 Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,
14 Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.
15 Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;
16 Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.
17 Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, <пак> ще станеш като зора.
18 Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.
19 Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.
20 А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.
10 А на жените заръчвам, и то не аз, но Господ: Жена да не оставя мъжа си;
11 (но, ако го остави, нека остане неомъжена, или нека се помири с мъжа си;) и мъж да не напуща жена си.
12 А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена, и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща.
13 И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не напуща мъжа си.
14 Защото невярващият мъж се освещава чрез жената, и невярващата жена се освещава чрез брата, <своя мъж;> инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети.
15 Но, ако невярващият напусне, нека напусне; в такива <случаи> братът или сестрата не са поробени <на брачния закон>. Бог, обаче, ни е призвал към мир.
16 Защото отгде знаеш жено, дали не ще спасиш мъжа си? или отгде знаеш мъжо, дали не ще спасиш жена си?
© 1995-2005 by Bibliata.com