Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

55 (По слав. 54). За първия певец, на струнни инструменти. Давидово поучение. Послушай, Боже, молитвата ми. И не се крий от молбата ми.

² Внимавай в мене и отговори ми. Безпокоя се в тъженето си, и стена;

³ Поради гласа на неприятеля, Поради притеснението на нечестивия; Защото приписват на мене беззаконие, И с гняв ми враждуват,

⁴ Сърцето ми тъжи дълбоко в мене, И смъртен ужас ме нападна;

⁵ Страх и трепет дойдоха върху мене, И ужас ме потопи.

⁶ И рекох: Дано да имах крила като на гълъба! Щях да отлетя и да си почина.

⁷ Ето, щях да бягам надалеч, Щях да живея в пустинята; (Села).

⁸ Щях да ускоря бягането си От вихъра и от бурята.

⁹ Опропасти <ги>, Господи, и раздели съвета {Еврейски: Езика.} им; Защото видях насилие и разпри в града.

¹⁰ Денем и нощем го обикалят по стените му, И беззаконие и зло има всред него;

¹¹ Нечестие има всред него; Угнетение и измама не се отдалечават от улиците му.

¹² Понеже не беше неприятел, който ме укори, - Това бих претърпял, - Нито беше оня, що ме мразеше, който се подигна против мене, - Тогава бих се скрил от него;

¹³ Но ти, човек равен на мене, Другар мой, и мой близък приятел.

¹⁴ Заедно се разговаряхме сладко, С множеството ходехме в Божия дом.

¹⁵ Нека дойде ненадейно смърт на тях. Нека слязат живи в преизподнята; Защото в жилищата им, и в сърцата им <има> злодейство.

8 Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:

² До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат <като> силен вятър?

³ Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?

⁴ Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от {Еврейски: В ръката на.} беззаконието им;

⁵ Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,

⁶ Тогава, ако беше ти чист и правдив, Непременно сега Той би се събудил <да работи> за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;

⁷ И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.

⁸ Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;

⁹ (Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянка);

¹⁰ Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?

¹¹ Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?

¹² Догде е още зелена и неокосена Изсъхва преди всяка <друга> трева.

¹³ Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.

¹⁴ Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.

¹⁵ Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.

¹⁶ Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;

¹⁷ Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните <като> дом;

¹⁸ <Но пак>, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава <мястото> ще се отрече от него, <казвайки:> Не съм те видял.

¹⁹ Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.

²⁰ Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.

²¹ Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.

²² Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.

7 А относно това, що ми писахте: Добре е човек да се не докосва до жена.

² Но, за <да се избягват> блудодеянията, нека всеки <мъж> има своя си жена, и всяка жена да има свой мъж.

³ Мъжът нека има с жената дължимото <към нея> сношение; подобно и жената с мъжа.

⁴ Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената.

⁵ Не лишавайте един друг от <съпружеско сношение>, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате.

⁶ Но, това казвам, като позволение, а не като заповед.

⁷ Обаче, бих желал всичките човеци да бъдат какъвто съм аз. Но всеки има своя особен дар от Бога, един така, а друг инак.

⁸ А на неженените и вдовиците казвам: Добро е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз.

⁹ Но, ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разжегват.