Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
1 Имаше в земята Уз {Или: Авситис. Виж. Бит. 10:23, 22:20, 21, 3:28.} един човек на име Иов. Тоя човек бе непорочен и правдив, боеше се от Бога, и отдалечаваше се от злото.
2 И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.
2 И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.
3 После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото. И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.
4 А Сатана в отговор на Господа рече: Кожа за кожа, да! все що има човек ще го даде за живота си.
5 Но простри ръката Си сега та се допри до костите му и до месата му, и той ще Те похули в лице.
6 И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.
7 Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа та порази Иова с лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му.
8 И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.
9 Тогава жена му му рече: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.
10 А той й каза: Ти говориш както говори една от безумните жени. Що! доброто ли ще приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Иов не съгреши с устните си.
26 (По слав. 25). Давидов <псалом>. Съди ме, Господи, защото съм ходил в незлобието си, Уповавал съм на Господа без да се поколебая.
2 Изследвай ме, Господи, и изпитвай ме, Опитай вътрешностите ми и сърцето ми.
3 Защото Твоето милосърдие е пред очите ми. И аз съм ходил в истината Ти.
4 Не съм сядал с човеци измамници, И с лицемерци няма да отида.
5 Мразя събранието на злосторниците, И с нечестивите няма да седна.
6 Ще измия в невинност ръцете си; Така ще обиколя олтара Ти, Господи,
7 За да възглася с глас на хваление, И да разкажа всичките Твои чудесни дела.
8 Господи, любя местопребиванието на Твоя дом, И мястото на скинията на славата Ти.
9 Да не отнемеш душата ми заедно с грешните, Нито живота ми заедно с мъже кръвопийци;
10 В чиито ръце има злодеяние, И десницата им е пълна с подкупи.
11 А пък аз ще ходя в незлобието си; Изкупи ме и смили се за мене.
12 Ногата ми стои на равно място; В събранията ще благославям Господа.
1 Бог Който при разни частични <съобщения>, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците,
2 в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете,
3 Който, бидейки сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши [чрез Себе Си] очищение на греховете, седна отдясно на Величието на високо,
4 и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-горно от тяхното.
5 Защото не на ангели подчини той бъдещия свят, за който говорим;
6 но някой е засвидетелствувал нейде, като е казал: "Що е човек, та да го помниш, Или човешки син, та да го посещаваш?
7 Ти си го направил <само> малко по-долен от ангелите, Със слава и чест си го увенчал, И поставил си го над делата на ръцете Си;
8 Всичко си подчинил под нозете му". И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено.
9 Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек.
10 Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенствува чрез страдания начинателя на тяхното спасение.
11 Понеже и Оня, Който освещава, и ония, които се освещават, всички са от Едного; за която причина Той не се срамува да ги нарича братя.
12 казвайки: "Ще възвестявам името Ти на братята Си; Ще Те хваля всред събранието";
2 И някои фарисеи се приближиха и Го попитаха, за да Го изпитат: Позволено ли е на мъж да напусне <жена си>?
3 В отговор Той им каза: Какво ви е заповядал Моисей?
4 А те рекоха: Моисей е позволил да напише мъжът разводно писмо и да я напусне.
5 А Исус им рече: Поради вашето коравосърдечие ви е написал тая заповед;
6 обаче, в началото на създанието, <Бог> ги е направил мъж и жена.
7 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си,
8 и двамата ще бъдат, една плът; така че не са вече двама, а една плът.
9 И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.
10 И вкъщи учениците пак Го попитаха за това.
11 И Той им каза: Който си напусне жената, и се ожени за друга, прелюбодействува против нея.
12 И ако тя напусне мъжа си, и се омъжи за друг, тя прелюбодействува.
13 Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха,
14 Но Исус като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.
15 Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.
16 Прегърна ги и ги благослови като положи ръцете Си на тях.
© 1995-2005 by Bibliata.com