Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
20 Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, Възвестява из града думите си:
22 Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите <до кога> ще се наслаждават на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, <Понеже> простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, -
26 То и аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъка ви нападнат,
28 Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
19 (По слав. 18). За първия певец. Давидов псалом. Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му.
2 Ден на ден казва слово; И нощ на нощ изявява знание.
3 Без говорене, без думи, Без да се чуе гласът им,
4 Тяхната вест е излязла по цялата земя, И думите им до краищата на вселената. В тях Той постави шатър за слънцето,
5 Което, излизащо като младоженец из стаята си, Се радва като юнак да тича в попрището.
6 То излиза от <единия> край на небето, И обикаля до <другия> му край; От топлината му нищо не се укрива.
7 Законът Господен е съвършен, възвръща душата; Изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия;
8 Повеленията Господни са прави, веселят сърцето; Заповедта Господна е светла, просвещава очите;
9 Страхът от Господа е чист, пребъдва до века; Съдбите Господни са истинни и, без изключение, справедливи.
10 Желателни <са> повече от злато, Повече от изобилие чисто злато, И по-сладки от мед и от капките на медена пита.
11 Слугата Ти още се и предупреждава чрез тях; В опазването им има голяма награда.
12 Кой съзнава своите прегрешения? Очисти ме от тайните <прегрешения>.
13 Още и от гордост предпази слугата Си: Да ме не завладее; тогава ще бъда непорочен, И ще бъда чист от много престъпления.
14 Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми Нека бъдат угодни пред Тебе, Господи, канаро моя и избавителю мой.
3 Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане.
2 Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.
3 Ето, ние туряме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло.
4 Ето, и корабите, ако и да са толкова големи, и се тласкат от силните ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат на където желае кормчията.
5 Така и езикът е малка част <от тялото>, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва!
6 И езикът, тоя <цял> свят от нечестие, е огън. Между нашите <телесни> части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, <ни>, а <сам> той се запалва от пъкъла.
7 Защото всякакъв вид зверове, птици, гадини и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството;
8 но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен <е> със смъртоносна отрова.
9 С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие!
10 От същите уста излизат благословение и проклетия! Братя мои, не трябва това така да бъде.
11 Изворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода?
12 Възможно ли е, братя мои смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също <не може> солена вода да дава сладка.
27 И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си, като им каза: Според както казват хората: Кой съм Аз?
28 А те в отговор Му казаха: Иоан Кръстител; други - Илия; а трети - един от пророците.
29 Тогава ги попита: Но според както вие казвате: Кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос.
30 И заръча им никому да не казват за Него.
31 И почна да ги учи как Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.
32 И явно говореше тая дума. А Петър Го взе <настрана> и почна да Го мъмри.
33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петра, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.
34 И повика народа заедно с учениците Си и рече им: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и <така> нека Ме следва.
35 Защото който иска да спаси живота {Или душата; <така и до края на главата.>} си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.
36 Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?
37 Защото какво би дал човек в замяна на живота си?
38 Защото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със светите ангели.
© 1995-2005 by Bibliata.com