Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

19 (По слав. 18). За първия певец. Давидов псалом. Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му.

² Ден на ден казва слово; И нощ на нощ изявява знание.

³ Без говорене, без думи, Без да се чуе гласът им,

⁴ Тяхната вест е излязла по цялата земя, И думите им до краищата на вселената. В тях Той постави шатър за слънцето,

⁵ Което, излизащо като младоженец из стаята си, Се радва като юнак да тича в попрището.

⁶ То излиза от <единия> край на небето, И обикаля до <другия> му край; От топлината му нищо не се укрива.

⁷ Законът Господен е съвършен, възвръща душата; Изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия;

⁸ Повеленията Господни са прави, веселят сърцето; Заповедта Господна е светла, просвещава очите;

⁹ Страхът от Господа е чист, пребъдва до века; Съдбите Господни са истинни и, без изключение, справедливи.

¹⁰ Желателни <са> повече от злато, Повече от изобилие чисто злато, И по-сладки от мед и от капките на медена пита.

¹¹ Слугата Ти още се и предупреждава чрез тях; В опазването им има голяма награда.

¹² Кой съзнава своите прегрешения? Очисти ме от тайните <прегрешения>.

¹³ Още и от гордост предпази слугата Си: Да ме не завладее; тогава ще бъда непорочен, И ще бъда чист от много престъпления.

¹⁴ Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми Нека бъдат угодни пред Тебе, Господи, канаро моя и избавителю мой.

²⁴ Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

²⁵ Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

²⁶ Който опропастява баща си <и> пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

²⁷ Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

²⁸ Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

²⁹ Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.

¹⁷ Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.

¹⁸ Но ще рече някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако <можеш>, покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.

¹⁹ Ти вярваш, че има <само> един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.

²⁰ Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна?

²¹ Авраам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела като принесе сина си Исаака на жертвеника?

²² Ти виждаш, че вярата действуваше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенствува вярата;

²³ и изпълни се писанието, което казва: "Авраам повярва в Бога; и това му се вмени за правда"; и се нарече Божий приятел.

²⁴ Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра.

²⁵ Така също и блудницата Раав не оправда ли се чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бърже през друг път?

²⁶ Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва.