Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

125 (По слав. 124). Песен на възкачванията. Ония, които уповават на Господа, Са като хълма Сион, който не може да се поклати, А до века остава.

² Както хълмовете окръжават Ерусалим, Така Господ окръжава людете Си От сега и до века.

³ Защото нечестието няма да налага скиптъра си върху участта на праведните, Да не би праведните да простират ръце към беззаконието.

⁴ Стори добро, Господи, на добрите И на правдивите в сърце.

⁵ А ония, които се отклоняват в кривите си пътища, Тях ще отведе Господ заедно с ония, които вършат беззаконие. Мир на Израиля!

1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,

² <Записани> за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,

³ За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,

⁴ За да се даде остроумие на простите, Знание и разсъждение на младежа,

⁵ За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,

⁶ За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.

⁷ Страх от Господа е начало на {Или: главна част от.} мъдростта; <Но> безумните презират мъдростта и поуката.

⁸ Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението {Еврейски: Закона.} на майка си,

⁹ Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.

¹⁰ Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.

¹¹ Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,

¹² Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,

¹³ Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,

¹⁴ Ще хвърлиш жребието си като <един> от нас, Една кесия ще имаме всички; -

¹⁵ Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,

¹⁶ Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.

¹⁷ Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.

¹⁸ И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.

¹⁹ Такива са пътищата на всеки сребролюбец: <Сребролюбието> отнема живота на завладените от него.

2 Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш <другиго>; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото,

² А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.

³ И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?

⁴ Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост <е назначена да> те води към покаяние?

⁵ а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,

⁶ Който ще въздаде на всеки според делата му:

⁷ вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

⁸ а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

⁹ скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, <после> и на гърка,

¹⁰ а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, <после> и на гърка.

¹¹ Понеже Бог не гледа на лице.