Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

⁹ Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе,

¹⁰ Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.

¹¹ Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница <в клетва> е десница на лъжа.

¹² Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;

¹³ <Когато> житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, <И> овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;

¹⁴ <Когато> воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;

¹⁵ <Тогава> блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!

⁵ Коя е тая, която идва от пустинята Опираща се на възлюбения си? Аз те събудих под ябълката; Там те роди майка ти, Там <те> роди родителката ти.

⁶ Положи ме като печат на сърцето си, Като печат на мишцата си; Защото любовта е силна като смъртта. Ревността е остра като преизподнята, Чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен.

⁷ Много води не могат угаси любовта, Нито реките могат я потопи; Ако би дал някой целия имот на дома си за любовта, Съвсем биха го презряли.

⁹ И каза им: Хубаво! вие осуетявате Божията заповед за да спазите своето предание!

¹⁰ Защото Моисей рече: "Почитай баща си и майка си" и: "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".

¹¹ Но вие казвате: Ако рече човек на баща си или на майка си: Това мое <имане>, с което би могъл да си помогнеш, е курбан сиреч, подарено <Богу, това прави разлика>;

¹² вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си.

¹³ И тъй, осуетявате Божието слово заради вашето предание, което сте предали и вършите много такива неща подобни на това.

¹⁴ И пак повика народа и каза им: Слушайте Ме всички и разбирайте.

¹⁵ Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тия неща, които излизат от него, те оскверняват човека.

¹⁶ [Ако има някой уши да слуша, нека слуша].

¹⁷ И като остави народа и влезе в къщи, учениците Му Го попитаха за притчата.

¹⁸ И каза им: Нима сте и вие тъй неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека от вън, не може да го оскверни?

¹⁹ Защото не влиза в сърцето му, а в корема, и излиза в захода. (<Като каза това> той направи всички ястия чисти).

²⁰ Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека.

²¹ Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства,

²² прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.

²³ Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.