Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

130 (По слав. 129). Песен на възкачванията. Из дълбочините викам към Тебе, Господи.

² Господи, послушай гласа ми; Нека бъдат ушите Ти внимателни на гласа на молбата ми.

³ Ако би забелязвал беззаконията, Господи, То кой, Господи, би могъл да устои?

⁴ При Тебе, обаче, има прощение За да Ти се боят.

⁵ Чакам Господа, душата ми чака, И на словото Му уповавам.

⁶ Душата ми <очаква> Господа Повече от ония, които <очакват> зората, <Да! повече от> очакващите зората.

⁷ Нека се надява Израил на Господа; Защото у Господа е милостта, И у Него е пълното изкупление;

⁸ И Той ще изкупи Израиля От всичките му беззакония.

²⁵ А в целия Израил нямаше човек толкова много хвален за красотата си колкото Авесалома; от петата на ногата му, дори до върха на главата му нямаше в него недостатък.

²⁶ И когато острижеше главата си, (защото всяка година я стрижеше, понеже <косата> му натегваше, затова я стрижеше), претегляше косата на главата си, и тя <тежеше> двеста сикли според царската теглилка.

²⁷ И родиха се на Авесалома трима сина и една дъщеря на име Тамар, която беше красива.

²⁸ И Авесалом седя в Ерусалим цели две години без да види лицето на царя.

²⁹ Тогава Авесалом повика Иоава, за да го изпрати при царя; но той отказа да дойде при него. И повика го втори път; но пак отказа да дойде.

³⁰ Затова, каза на слугите си: Вижте, Иоавовата нива е близо до моята, и там има ечемик; идете запалете го. И тъй Авесаломовите слуги запалиха нивата.

³¹ Тогава Иоав стана та отиде при Авесалома в къщата му и му каза: Защо са запалили слугите ти нивата ми?

³² А Авесалом отговори на Иоава: Ето, пратих до тебе да кажат: Дойди тук за да те пратя при царя да кажеш: Защо съм дошъл от Гесур? по-добре щеше да е за мене да бях още там; сега, прочее, нека видя лицето на царя; и ако има неправда в мене, нека ме убие.

³³ Тогава Иоав дойде при царя та му извести това; и той повика Авесалома, който като дойде при царя, поклони се с лице до земята пред царя; и царят целуна Авесалома.

6 Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с кротък дух; <но всекиму казвам>: Пази себе си, да не би ти да бъдеш изкушен.

² Един другиму теготите <си> носете, и така изпълнявайте Христовия закон.

³ Защото, ако някой мисли себе си да е нещо, като не е нищо, той мами себе си.

⁴ Но всеки нека изпитва своята работа, и тогава ще може да се хвали само със себе си, а не с другиго;

⁵ защото всеки има да носи своя си товар.

⁶ А тоя, който се поучава в <Божието> слово, нека прави участник във всичките си блага този, който го учи.

⁷ Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне.

⁸ Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.

⁹ Да не ни дотегнува да вършим добро; защото, ако се не уморяваме, своевременно ще пожънем.

¹⁰ И тъй, доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най-вече на своите по вяра.