Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
11 След една година, във времето когато царете отиват на война, Давид прати Иоава и слугите си с него и целия Израил; и те разбиха амонците, и обсадиха Рава. А Давид остана в Ерусалим.
2 И надвечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща; и от покрива видя една жена, която се къпеше; а жената бе много красива на глед.
3 И Давид прати да разпитат за жената; и рече <един>: Не е ли това Витсавее, дъщеря на Елиама, жена на хетееца Урия?
4 И Давид прати човеци да я вземат, и когато дойде при него лежа с нея, (защото се бе очистила от нечистотата си); и тя се върна у дома си.
5 А жената зачна; и прати да известят на Давида, казвайки: Непразна съм.
6 Тогава Давид прати до Иоава <да кажат>: Изпрати ми хетееца Урия. И Иоав изпрати Урия при Давида.
7 И когато дойде Урия при него, Давид го попита как е Иоав, как са людете и как успява войната.
8 После Давид каза на Урия: Слез у дома си та умий нозете си. И Урия излезе из царската къща, а след него отиде дял от царската <трапеза>.
9 Но Урия спа при вратата на царската къща с всичките слуги на господаря си, и не слезе у дома си.
10 И когато известиха на Давида, казвайки: Урия не слезе у дома си, Давид каза на Урия: Не си ли дошъл от път? защо не слезе у дома си?
11 И Урия каза на Давида: Ковчегът и Израил и Юда прекарват в шатри; и господарят ми Иоав и слугите на господаря ми са разположени в стан на открито поле; а аз ли да ида у дома си, за да ям и да пия и да спя с жена си? <Заклевам се> в твоя живот и в живота на душата ти, не направям аз това нещо.
12 Тогава Давид каза на Урия: Престой тука и днес, па утре ще те изпратя. И тъй, Урия престоя в Ерусалим през оня ден и през другия.
13 И Давид го покани, та яде пред него и пи; и опи го. Но вечерта <Урия> излезе да спи на леглото си със слугите си, а у дома си не слезе.
14 Затова, на утринта Давид писа писмо на Иоава и го прати чрез Уриева ръка.
15 А в писмото написа, казвайки: Поставете Урия там, гдето сражението е най-люто; сетне се оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре.
14 (По слав. 13). За първия певец. Давидов <псалом. >Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; Няма кой да прави добро.
2 Господ надникна от небесата над човешките чада За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.
3 Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.
4 Без разум ли са всички, които беззаконствуват, Които изпояждат людете ми <както> ядат хляб, И не призовават Господа?
5 Тогава ги нападна голям страх; Защото Бог е в поколението на праведните.
6 Посрамихте намеренията на бедния; Господ, обаче, му е прибежище.
7 Дано дойде от Сион избавление на Израиля! Когато Господ върне Своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.
14 затова, прекланям коленете си пред Отца [на нашия Господ Исус Христос],
15 от Когото носи името <си> всеки род на небесата и на земята,
16 да ви даде, според богатството на славата Си, да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек,
17 чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, тъй че закоренени и основани в любовта
18 да бъдете силни да разберете заедно с всичките светии, що е широчината и дължината, височината и дълбочината,
19 и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота.
20 А на Този, Който, според действуващата в нас сила, може да направи несравнено повече, отколкото искаме или мислим,
21 на Него да бъде слава в църквата и в Христа Исуса във всичките родове от века до века. Амин.
6 След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, то ест, тивериадското езеро {Гръцки: Море; <и всякъде другаде в това евангелие.>}.
2 И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.
3 И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.
4 А наближаваше юдейският празник пасхата.
5 Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?
6 (А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).
7 Филип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.
8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:
9 Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.
10 Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.
11 Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха.
12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи за да не се изгуби нищо.
13 И тъй, от петте ечемичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.
14 Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.
15 И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.
16 А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,
17 и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;
18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.
19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.
20 Но той им каза: Аз съм; не бойте се!
21 Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.
© 1995-2005 by Bibliata.com