Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

14 (По слав. 13). За първия певец. Давидов <псалом. >Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; Няма кой да прави добро.

² Господ надникна от небесата над човешките чада За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.

³ Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.

⁴ Без разум ли са всички, които беззаконствуват, Които изпояждат людете ми <както> ядат хляб, И не призовават Господа?

⁵ Тогава ги нападна голям страх; Защото Бог е в поколението на праведните.

⁶ Посрамихте намеренията на бедния; Господ, обаче, му е прибежище.

⁷ Дано дойде от Сион избавление на Израиля! Когато Господ върне Своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.

¹³ И тъй, Иоав и людете, които бяха с него, стъпиха в сражение против сирийците; а те побягнаха от него.

¹⁴ А когато амонците видяха, че сирийците побягнаха, тогава и те побягнаха от Ависея и влязоха в града. Тогава Иоав се оттегли от амонците та дойде в Ерусалим.

¹⁵ А сирийците, като видяха, че бяха поразени от Израиля, <пак> се събраха всички заедно.

¹⁶ И Адарезер прати да изведат сирийците, които бяха оттатък реката; и те дойдоха в Елам, със Совака, военачалника на Адарезера, на чело.

¹⁷ И когато се извести на Давида, той събра целия Израил и премина Иордан та дойде в Елам. А сирийците се опълчиха против Давида и се биха с него.

¹⁸ Но сирийците побягнаха пред Израиля; и Давид изби от сирийците <мъжете на> седемстотин колесници и четиридесет хиляди конници, и порази военачалника им Совак, и той умря там.

¹⁹ И така, всичките царе, подвластни на Адарезера, като видяха, че бяха победени от Израиля, сключиха мир с Израиля и им се подчиниха. И сирийците не смееха вече да помагат на амонците.

³¹ Между това учениците молеха <Исуса>, казвайки: Учителю, яж.

³² А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.

³³ Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл <нещо> за ядене?

³⁴ Казва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.

³⁵ Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.

³⁶ Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне.

³⁷ Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.

³⁸ Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в< наследството на> техния труд.