Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

61 (По слав. 60). За първия певец, върху струнни инструменти. Давидов <псалом. >Послушай вика ми, Боже, Внимавай на молбата ми.

² От краищата на земята ще викам към Тебе, когато примира сърцето ми; Заведи ме на канарата, <която> е много висока за мене.

³ Защото Ти ми стана прибежище, Яка кула <за закрила> от неприятеля.

⁴ В шатъра Ти ще обитавам винаги; Ще прибягна под покрива на Твоите крила; (Села).

⁵ Защото Ти, Боже, си чул обреците ми, Дал си <ми> наследство каквото <даваш> на ония, които се боят от името Ти.

⁶ Ще притуриш дни върху дните на царя, <И> годините му като род върху род.

⁷ Той ще пребъдва пред Бога до века; Заповядай да го пазят милосърдието и верността.

⁸ Така ще славословя винаги Твоето име, Като изпълнявам обреците си всеки ден.

9 След това Давид каза: Остава ли още някой от Сауловия дом, комуто да покажа благост заради Ионатана?

² И имаше един слуга от Сауловия дом на име Сива. И повикаха го при Давида; и царят му каза: Ти ли си Сива? И той рече: Слугата ти е.

³ И царят каза: Не остава ли още някой от Сауловия дом, комуто да покажа Божия благост? И Сива рече на царя: Има още един Ионатанов син, повреден в нозете.

⁴ И царят му каза: Где е той? А Сива рече на царя: Ето, той е в къщата на Махира, Амииловия син, в Лодавар.

⁵ Тогава цар Давид изпрати да го вземат от къщата на Махира Амииловия син, от Лодавар.

⁶ И когато Мемфивостей, син на Ионатана, Сауловия син, дойде при Давида, падна на лице та се поклони. И рече Давид: Мемфивостее! А той отговори: Ето слугата ти.

⁷ И Давид му каза: Не бой се; защото непременно ще покажа благост към тебе заради баща ти Ионатана, и ще ти възвърна всичките земи на баща ти Саула; и ти всякога ще ядеш хляб на моята трапеза.

⁸ А той му се поклони и рече: Кой е слугата ти та да пригледаш такова умряло куче като мене?

⁹ Тогава царят повика Сауловия слуга Сива та му каза: Всичко, що принадлежеше на Саула и на целия му дом, дадох на сина на господаря ти.

¹⁰ Ти, прочее, ще му обработваш земята, ти и синовете ти и слугите ти, и ще донасяш <доходите>, за да има синът на господаря ти хляб да яде; но Мемфивостей, синът на господаря ти, всякога ще се храни на моята трапеза. (А Сива имаше петнадесет сина и двадесет слуги).

¹¹ И Сива рече на царя: Според всичко, що заповяда господарят ми царят на слугата си, така ще направи слугата ти. А Мемфивостей, <рече царят>, ще яде на моята трапеза, като един от царевите синове.

¹² И Мемфивостей имаше малък син на име Миха. А всички, които живееха в къщата на Сива, бяха слуги на Мемфивостея.

¹³ Така Мемфивостей живееше в Ерусалим; защото винаги ядеше на царевата трапеза. И той куцаше и с двата крака.

15 А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.

² А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.

³ И той им изговори тая притча, като каза:

⁴ Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?

⁵ И като я намери, вдига я на рамената си радостен.

⁶ И като си дойде у дома свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.

⁷ Казвам ви, че също така ще има <повече> радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.