Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

²⁰ Намерих слугата Си Давида; Със светото Си миро го помазах.

²¹ Ръката Ми ще го поддържа, И мишцата Ми ще го укрепява.

²² Неприятелят няма да го изнудва, Нито предадения {Еврейски: Сина.} на нечестие ще го наскърби.

²³ Но Аз ще съкруша пред него противниците му, И ще поразя ония, които го мразят.

²⁴ А верността Ми и милостта Ми <ще бъдат> с него; И с Моето име ще се издигне рогът му.

²⁵ Тоже ще туря ръката му над морето, И десницата му над реките.

²⁶ Той ще извика към Мене: Отец ми си, Бог мой и спасителната ми канара.

²⁷ При това Аз ще го поставя <в положение> на първороден, По-горе от земните царе.

²⁸ Вечно ще пазя милостта Си за него; И заветът Ми ще бъде верен спрямо него.

²⁹ Също и потомството му ще направя да продължава до века, И престолът му като дните на небето.

³⁰ Чадата му ако оставят закона Ми, И не ходят в съдбите Ми,

³¹ Ако престъпят {В стихове 31, 34 3 39 еврейският глагол е осквернявам.} повеленията Ми. И не опазят заповедите Ми, -

³² Тогава ще накажа {Еврейски: Посетя.} с тояга престъпленията им, И с бич беззаконията им;

³³ Но милостта Си не ще оттегля от него, Нито ще изневеря на верността Си.

³⁴ Няма да наруша+ завета Си, Нито ще променя това, що е излязло из устните Ми.

³⁵ <За> едно <нещо> се заклех в светостта Си. И няма да излъжа Давида,

³⁶ <Че> потомството му ще трае до века, И престолът му като слънцето пред мене,

³⁷ Като луната, която е утвърдена до века, И е вярна свидетелка на небето. (Села.)

14 Подир това тирският цар Хирам прати посланици при Давида и кедрови дървета, зидари и дърводелци, за да му построят къща.

² И Давид позна, че Господ го бе утвърдил цар над Израиля, защото царството му се възвиси на високо заради людете Му Израиля.

¹⁶ А като ги чакаше Павел в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли.

¹⁷ И тъй, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните, и по пазара всеки ден с ония, с които се <случеше> да се среща.

¹⁸ Тоже и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни рекоха: Какво иска да каже тоя празнословец? а други: Види се, че е проповедник на чужди богове, защото проповядваше Исуса и възкресението.

¹⁹ Прочее, взеха та го заведоха на Ареопага, като казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?

²⁰ Защото внасяш нещо странно в ушите ни; бихме обичали, прочее, да узнаем какво ще е то.

²¹ (А всичките атиняни и чужденци, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново).

²² И тъй, Павел застана всред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.

²³ Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.

²⁴ Бог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове,

²⁵ нито Му са <потребни> служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко;

²⁶ направил е от една <кръв> всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като <им> е определил предназначени времена и пределите на заселищата им;

²⁷ за да търсят Бога, та дано биха Го <поне> напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас;

²⁸ защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме".

²⁹ И тъй, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък изработен с човешко изкуство и измишление.

³⁰ Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,

³¹ тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.