Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
5 Тогава всичките Израилеви племена дойдоха при Давида в Хеврон и говориха, казвайки: Ето, твоя кост и твоя плът сме ние.
2 И по-напред, още докато Саул царуваше над нас, ти беше, който извеждаше и въвеждаше Израиля; и на тебе рече Господ: Ти ще пасеш людете Ми Израиля, и ти ще бъдеш вожд над Израиля.
3 И така, всичките Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон, и цар Давид направи завет с тях пред Господа в Хеврон; и те помазаха Давида цар над Израиля.
4 Давид беше на тридесет години, когато се възцари, и царува четиридесет години.
5 В Хеврон царува над Юда седем години и шест месеца; а в Ерусалим царува над целия Израил и Юда тридесет и три години.
9 И Давид се засели в крепостта, която и нарече Давидов град. И Давид построи здания около Мило и навътре.
10 Така Давид преуспяваше и ставаше по-велик; и Господ Бог на Силите беше с него.
48 (По слав. 47). Псаломска песен на Кореевите синове. Велик е Господ; и твърде достохвален В града на нашия Бог, в Своя свет хълм.
2 Красив по възвишеността си, радост на цялата земя, Е хълмът Сион, <гдето по> северните <му> страни <Е> градът на великия цар.
3 В палатите му Бог е познат като прибежище.
4 Защото, ето, царете се събраха; Всички преминаха.
5 Те като видяха почудиха се, Смутиха се, спуснаха се на бяг.
6 Трепет ги обзе там, Болки като на раждаща жена.
7 С източния вятър Ти съкрушаваш тарсийските кораби.
8 Каквото бяхме чули, това и видяхме В града на Господа на Силите, в града на нашия Бог, Който Бог и до века ще утвърди. (Села).
9 Размишляваме, Боже, за Твоето милосърдие Всред Твоя храм.
10 Според името Ти, Боже, е и хвалата Ти до краищата на земята; Десницата Ти е пълна с правда.
11 Нека се весели хълмът Сион, Нека се радват Юдовите дъщери. Заради Твоите съдби.
12 Обиколете Сион и обходете го; Пребройте кулите му;
13 Обърнете внимание в укрепленията му; Разгледайте палатите му; За да го разказвате на поколението подир< вас>.
14 Защото Тоя Бог е наш Бог до вечни векове; Той ще ни ръководи <дори> до смърт.
2 Познавам един човек в Христа, който, преди четиридесет години, (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае), бе занесен до третото небе.
3 И такъв човек, познавам, (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае),
4 който бе занесен в рая, и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори.
5 С такъв човек ще се похваля; а със себе си няма да се похваля; освен с немощите си.
6 (Защото, даже ако поискам да се похваля за< други неща>, не ще бъда безумен, понеже ще говоря истината; но въздържам се, да не би някой да помисли за мене повече от каквото вижда, че съм или <каквото> чува от мене).
7 А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън {Или: Мъченически кол.} в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям.
8 Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мене;
9 и Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила.
10 Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен.
6 И Той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.
2 И когато настана събота, почна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и думаха: Откъде има Тоя всичко това? и: Каква е дадената на този мъдрост, и какви са тези велики дела извършени от ръцете Му?
3 Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? и сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.
4 А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.
5 И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.
6 И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.
7 И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.
8 И заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;
9 но да се обуват със сандали: И<, рече Той>, не се обличайте с две дрехи.
10 И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.
11 И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.
12 И те излязоха и проповядваха, че <човеците> трябва да се покаят.
13 И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.
© 1995-2005 by Bibliata.com