Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

128 (По слав. 127). Песен на възкачванията. Блажен всеки, който се бои от Господа, И ходи в Неговите пътища;

² Защото ще ядеш <плода> от труда на ръцете си; Блажен ще бъдеш, и ще благоденствуваш.

³ Жена ти ще бъде като плодовита лоза всред дома ти, Чадата ти като маслинени младоци около трапезата ти,

⁴ Ето, така ще се благослови човекът, Който се бои от Господа.

⁵ Господ да те благослови от Сион, И да видиш доброто на Ерусалим през всичките дни на живота си,

⁶ Дори да видиш чада от чадата си! Мир на Израиля!

¹² Тогава говори Исус Господу, в деня когато Господ предаде аморейците на израилтяните, като рече пред очите на Израиля: Застани, слънце, над Гаваон, И ти, луно, над долината Еалон.

¹³ И слънцето застана и луната се спря, Догдето мъздовъздадоха людете на неприятелите си. Това не е ли записано в Книгата на Праведния? Слънцето застана всред небето, и не побърза да дойде почти цял ден.

¹⁴ Такъв ден не е имало ни по-напред ни после, щото <така> да послуша Господ човешки глас; защото Господ воюваше за Израиля,

15 Тогава дойдоха при Исуса фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха:

² Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините? понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб.

³ А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?

⁴ Защото Бог каза: "Почитай баща си и майка си"; и - "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".

⁵ Но вие казвате: Който рече на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено Богу,

⁶ - той да не почита баща си, [или майка си]. Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума.

⁷ Лицемери! добре е пророкувал Исаия за вас, като е казал: -

⁸ "Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене.

⁹ Обаче напразно Ми се кланят, Като преподават <за> поучения човешки заповеди".