Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

128 (По слав. 127). Песен на възкачванията. Блажен всеки, който се бои от Господа, И ходи в Неговите пътища;

² Защото ще ядеш <плода> от труда на ръцете си; Блажен ще бъдеш, и ще благоденствуваш.

³ Жена ти ще бъде като плодовита лоза всред дома ти, Чадата ти като маслинени младоци около трапезата ти,

⁴ Ето, така ще се благослови човекът, Който се бои от Господа.

⁵ Господ да те благослови от Сион, И да видиш доброто на Ерусалим през всичките дни на живота си,

⁶ Дори да видиш чада от чадата си! Мир на Израиля!

4 А когато целият народ съвсем беше преминал Иордан, Господ говори на Исуса, казвайки:

² Вземете си дванадесет човека от людете, по един човек от всяко племе,

³ и заповядайте им като кажете: Вземете си дванадесет камъни от тук, от сред Иордан, от мястото гдето нозете на свещениците стояха твърди, и занесете ги със себе си и турете ги на мястото, гдето ще пренощувате тая нощ.

⁴ Тогава Исус повика дванадесетте човека, които беше определил от израилтяните, по един човек от всяко племе;

⁵ и Исус им каза: Заминете пред ковчега на Господа вашия Бог всред Иордан, и дигнете всеки от вас по един камък на рамената си, според числото на племената на израилтяните,

⁶ за да бъде това белег между вас. И утре, когато чадата ви попитат, казвайки: Защо ви са тия камъни?

⁷ - Тогава ще им кажете: Понеже водата на Иордан се раздели пред ковчега на Господния завет; когато <ковчегът> преминаваше Иордан, водата на Иордан се раздели. И тия камъни ще бъдат за спомен до века на израилтяните.

⁸ Тогава израилтяните сториха така както заповяда Исус; взеха дванадесет камъни отсред Иордан, според както рече Господ на Исуса, според числото на племената на израилтяните; и донесоха ги със себе си на мястото гдето пренощуваха, и там ги положиха.

⁹ Още Исус постави дванадесет камъни сред Иордан, на мястото гдето стояха нозете на свещениците, които носеха ковчега на завета; и те са там до днес.

¹⁰ А свещениците, които носеха ковчега, стояха всред Иордан догде се свърши всичко що Господ заповяда на Исуса да говори на людете, според всичко, което Моисей беше заповядал на Исуса. И людете побързаха та преминаха.

¹¹ А когато всичките люде бяха съвсем преминали, мина и Господният ковчег и свещениците пред людете.

¹² И рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе преминаха въоръжени пред израилтяните, според както Моисей им бе казал;

¹³ около четиридесет хиляди въоръжени ратници преминаха пред Господа на бой към ерихонските полета.

¹⁴ В оня ден Господ възвеличи Исуса пред очите на целия Израил; и те се бояха от него, както се бояха от Моисея, през всичките дни на живота му.

¹⁵ Тогава Господ говори на Исуса, казвайки:

¹⁶ Заповядай на свещениците, които носят ковчега на свидетелството, да излязат от Иордан.

¹⁷ И тъй, Исус заповяда на свещениците, като рече: Излезте от Иордан.

¹⁸ А щом свещениците, които носеха ковчега на Господния завет, излязоха изсред Иордан, и стъпалата на свещеническите нозе стъпиха на сухо, водата на Иордан се върна на мястото си и преля всичките му брегове както по-напред.

¹⁹ На десетия ден от първия месец людете излязоха от Иордан, и разположиха стан в Галгал, на източната страна от Ерихон.

²⁰ И Исус постави в Галгал ония дванадесет камъни, които взеха от Иордан.

²¹ Тогава говори на израилтяните, казвайки: Утре, когато чадата ви попитат бащите си, думайки: Какви са тия камъни?

²² ( Тогава да разправите на чадата си, като речете: По сухо премина Израил тоя Иордан;

²³ защото Господ вашият Бог пресуши Иорданската вода пред вас догде преминахте, както Господ вашият Бог стори на Червеното море, което пресуши пред нас догде преминахме,

²⁴ за да знаят всички племена на света, че Господната ръка е мощна, та да се боят винаги от Господа вашия Бог.

¹³ И за туй и ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте <го>, не <като> човешко слово, а <като> Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите.

¹⁴ Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Исуса църкви, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите;

¹⁵ които и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угождават и на всичките човеци са противни,

¹⁶ като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълнят <мярката на> греховете си; но безграничният гняв ги постигна.

¹⁷ А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време, (колкото за <телесно> присъствие, а не по сърце), постарахме се още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.

¹⁸ Защото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един два пъти, но сатана ни попречи.

¹⁹ Понеже коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие, пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие?

²⁰ Защото вие сте наша слава и радост.