Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

90 (По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей {Втор. 33:1.}. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,

² Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.

³ Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.

⁴ Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И <като> нощна стража.

⁵ Като с порой ги завличаш; те стават <като> сън; Заран са като трева, която пораства;

⁶ Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.

¹³ Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

¹⁴ Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.

¹⁵ Развесели ни съразмерно с дните, <в които> си ни наскърбявал. И с годините, <в които> сме виждали зло.

¹⁶ Нека се яви Твоето дело на слугите Ти, И Твоята слава върху чадата им.

¹⁷ И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, <да ни ръководи;> И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.

¹⁴ Тогава Господ каза на Моисея: Ето, наближават дните ти да умреш; повикай Исуса, и представете се в шатъра за срещане, за да му дам поръчка. Моисей, прочее, отиде и Исус, и се представиха в шатъра за срещане.

¹⁵ И Господ се яви в шатъра в облачен стълб; и облачният стълб застана до входа на шатъра.

¹⁶ И Господ рече на Моисея: Ето, ти ще заспиш с бащите си; а тия люде ще се подигнат да блудствуват след чуждите богове на земята, гдето отиват да се намират между тях, а ще оставят Мене, и ще престъпват завета, който направих с тях.

¹⁷ И в оня ден гневът Ми ще пламне против тях, и Аз ще ги оставя и ще скрия лицето Си от тях; и ще бъдат разграбвани, и много злини и скърби ще ги постигнат; та ще кажат в оня ден; Не постигнаха ли ни тия злини понеже нашият Бог не е всред нас?

¹⁸ И в оня ден Аз непременно ще скрия <от тях> лицето Си поради всичките злини, които ще са сторили, като се обърнат към чужди богове.

¹⁹ И сега, напишете си тая песен и научете израилтяните на нея; турете я в устата им, тъй щото тая песен да Ми бъде за свидетелство против израилтяните.

²⁰ Защото, като ги въведа в земята, за която съм се клел на бащите им, <земя> гдето текат мляко и мед, и те ядат и се наситят и затлъстеят, тогава ще се обърнат към чужди богове и ще им служат, а Мене ще отхвърлят с презрение и ще нарушават завета Ми.

²¹ И като ги постигнат много злини и скърби, тая песен ще говори против тях като свидетел защото няма да се забрави от устата на потомството им; понеже Аз зная мислите, които те размишляват още сега, преди да съм се клел.

²² И тъй, Моисей написа тая песен в същия ден, и научи израилтяните на нея.

⁵ Оставих те в Крит по тая причина, да туриш в ред недовършеното и да поставиш презвитери във всеки град, както аз ти поръчах;

⁶ ако е някой непорочен, на една жена мъж, и има вярващи чада, които не са обвинени в разпуснат живот или непокорство.

⁷ Защото епископът трябва да бъде непорочен, като Божий настойник, не своеволен, нито гневлив, нито навикнал на пияни разправии, нито побойник, нито да е лаком за гнусна печалба;

⁸ а гостолюбив, да обича доброто, разбран, праведен, благочестив, самообладан;

⁹ който да държи вярното слово според както е било научено, за да може и да увещава със здравото учение, и да опровергава ония, които противоречат.

¹⁰ Защото има мнозина непокорни човеци, празнословци и измамници, а особено от обрязаните,

¹¹ чиито уста трябва да се затулят, човеци, които извращат цели домове, като учат за гнусна печалба това, което не трябва <да учат>.

¹² Един от тях, някой си техен пророк е казал: "Критяните са винаги лъжци, зли зверове, лениви търбуси".

¹³ Това свидетелство е вярно. По тая причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата

¹⁴ и да не дадат внимание на юдейски басни и на заповеди от човеци, които се отвръщат от истината.

¹⁵ За чистите всичко е чисто; а за осквернените и невярващите нищо няма чисто, но и умът им и съвестта им са осквернени.

¹⁶ Твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат <от Него>, като са мръсни и непокорни, неспособни за какво и да било добро дело.