Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

106 (По слав. 105). Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото Неговата милост <трае> до века.

² Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?

³ Блажени ония, които пазят правосъдие; <Блажен> оня, който върши правда на всяко време.

⁴ Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към людете Си; Посети ме със спасението Си;

⁵ За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.

⁶ Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.

¹⁹ Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;

²⁰ Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!

²¹ Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,

²² Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.

²³ Затова Той каза, че ще ги изтреби; <Само че> избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да <ги> погуби.

24 Рече още на Моисея: Възкачете се към Господа, ти и Аарон, Надав и Авиуд, и седемдесет от Израилевите старейшини, и поклонете се от далеч;

² само Моисей ще се приближи при Господа, а те не ще се приближат, нито ще се възкачат людете с него.

³ Тогава Моисей дойде та каза на людете всичките думи на Господа и всичките му съдби; и всичките люде едногласно отговориха казвайки: Всичко, което е казал Господ, ще вършим.

⁴ И Моисей написа всичките Господни думи; и на утринта, като стана рано, издигна олтар под планината, гдето <изправи> и дванадесет стълба, според дванадесетте Израилеви племена.

⁵ И изпрати момци от израилтяните, та принесоха всеизгаряния и пожертвуваха Господу телци за примирителни жертви.

⁶ А Моисей взе половината от кръвта и тури я в паници, а с <другата> половина от кръвта поръси върху олтара.

⁷ После взе книгата на завета и я прочете, като слушаха людете; и те рекоха: Всичко, каквото е казал Господ, ще вършим, и ще бъдем послушни.

⁸ Тогава Моисей взе кръвта и поръси с нея върху людете, като казваше: Ето кръвта на завета, който Господ направи с вас според всички тия условия.

5 Прочее, презвитерите, които са между вас, увещавам аз който тоже съм презвитер и свидетел на Христовите страдания и участник на славата, която има да се яви:

² Пазете Божието стадо, което е между вас; надзиравайте го, не с принуждение, а драговолно, като за Бога; нито за гнусна печалба, но с усърдие;

³ нито като че господарувате над паството, което ви се поверява, а като показвате пример на стадото.

⁴ И когато се яви Пастиреначалникът, ще получите венеца на славата, който не повяхва.

⁵ Така и вие, по-млади, покорявайте се на по-старите, да! всички един на друг. Облечете смирението; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат.

¹² Чрез Сила, верния брат, както <го> мисля, писах ви накъсо, да ви увещавам и заявявам, че това е истинската Божия благодат. Стойте твърди в нея.

¹³ Поздравява ви с избраната <с вас църква> във Вавилон, и син мой Марко.

¹⁴ Поздравете се един друг с любезна целувка. Мир на всички вас, които сте в Христа [Исуса].