Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
20 Тогава Бог изговори всички тия думи, като каза:
2 Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството.
3 Да нямаш други богове освен Мене.
4 Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята;
7 Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.
8 Помни съботния ден, за да го освещаваш.
9 Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела;
12 Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог.
13 Не убивай.
14 Не прелюбодействувай.
15 Не кради.
16 Не свидетелствувай лъжливо против ближния си.
17 Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.
18 И всичките люде гледаха гърмежите, светкавиците, гласа на тръбата и димящата планина; и, като видяха, людете се оттеглиха и застанаха надалеч.
19 И рекоха на Моисея: Ти говори на нас, и ние ще слушаме; а Бог да не ни говори, за да не умрем.
20 Но Моисей рече на людете: Не бойте се; Бог дойде да ви опита, и за да има всред вас страх от Него, та да не съгрешавате.
19 (По слав. 18). За първия певец. Давидов псалом. Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му.
2 Ден на ден казва слово; И нощ на нощ изявява знание.
3 Без говорене, без думи, Без да се чуе гласът им,
4 Тяхната вест е излязла по цялата земя, И думите им до краищата на вселената. В тях Той постави шатър за слънцето,
5 Което, излизащо като младоженец из стаята си, Се радва като юнак да тича в попрището.
6 То излиза от <единия> край на небето, И обикаля до <другия> му край; От топлината му нищо не се укрива.
7 Законът Господен е съвършен, възвръща душата; Изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия;
8 Повеленията Господни са прави, веселят сърцето; Заповедта Господна е светла, просвещава очите;
9 Страхът от Господа е чист, пребъдва до века; Съдбите Господни са истинни и, без изключение, справедливи.
10 Желателни <са> повече от злато, Повече от изобилие чисто злато, И по-сладки от мед и от капките на медена пита.
11 Слугата Ти още се и предупреждава чрез тях; В опазването им има голяма награда.
12 Кой съзнава своите прегрешения? Очисти ме от тайните <прегрешения>.
13 Още и от гордост предпази слугата Си: Да ме не завладее; тогава ще бъда непорочен, И ще бъда чист от много престъпления.
14 Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми Нека бъдат угодни пред Тебе, Господи, канаро моя и избавителю мой.
4 При все че аз мога и на плътта да уповавам. Ако някой друг мисли, че може да уповава на плътта, то аз повече,
5 <бидейки> обрязан в осмия ден, от Израилевия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреи, досежно закона фарисей,
6 по ревност гонител на църквата, по правдата, която е от закона, непорочен.
7 Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа.
8 А още всичко считам като загуба заради <това> превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам <всичко> за измет, само Христа да придобия,
9 и да се намеря в Него, без да имам <за> своя правда <оная>, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, <то ест>, правдата, която е от Бога въз основа на вяра,
10 за да позная Него, силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му,
11 дано всякак достигна възкресението на мъртвите.
12 Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса.
13 Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно <правя>, - като забравям задното и се простирам към предното,
14 пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса.
33 Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина.
34 И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му.
35 А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха.
36 Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.
37 Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми.
38 Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му.
39 И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.
40 И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?
41 Казват Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.
42 Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията <тая дума>: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?
43 Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му.
44 И който падне върху тоя камък ще се смаже; а върху когото падне, ще го пръсне.
45 И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори;
46 но, когато поискаха да Го хванат, побояха се от народа понеже Го считаше за пророк.
© 1995-2005 by Bibliata.com