Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
19 (По слав. 18). За първия певец. Давидов псалом. Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му.
2 Ден на ден казва слово; И нощ на нощ изявява знание.
3 Без говорене, без думи, Без да се чуе гласът им,
4 Тяхната вест е излязла по цялата земя, И думите им до краищата на вселената. В тях Той постави шатър за слънцето,
5 Което, излизащо като младоженец из стаята си, Се радва като юнак да тича в попрището.
6 То излиза от <единия> край на небето, И обикаля до <другия> му край; От топлината му нищо не се укрива.
7 Законът Господен е съвършен, възвръща душата; Изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия;
8 Повеленията Господни са прави, веселят сърцето; Заповедта Господна е светла, просвещава очите;
9 Страхът от Господа е чист, пребъдва до века; Съдбите Господни са истинни и, без изключение, справедливи.
10 Желателни <са> повече от злато, Повече от изобилие чисто злато, И по-сладки от мед и от капките на медена пита.
11 Слугата Ти още се и предупреждава чрез тях; В опазването им има голяма награда.
12 Кой съзнава своите прегрешения? Очисти ме от тайните <прегрешения>.
13 Още и от гордост предпази слугата Си: Да ме не завладее; тогава ще бъда непорочен, И ще бъда чист от много престъпления.
14 Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми Нека бъдат угодни пред Тебе, Господи, канаро моя и избавителю мой.
10 Шест години да сееш земята си и да събираш плодовете й;
11 а в седмата да я оставиш да си почива и да не я работиш за да се хранят сиромасите между людете ти <от самораслото>, и полските животни нека ядат оставеното от тях. Така да правиш и с лозето си и с маслините си.
12 Шест дена да вършиш работите си; а в седмия ден да си почиваш, за да се отмори волът ти и оселът ти, и да си отдъхне синът на слугинята ти и чужденецът.
13 И внимавайте във всичко що съм ви говорил; и име на други богове да не споменавате, нито да се чува то из устата ви.
40 За туй, <някои> от народа, които чуха тия думи казваха: Наистина Тоя е пророкът.
41 Други казваха: Тоя е Христос. Някои пък казваха: Нима от Галилея ще дойде Христос?
42 Не рече ли писанието, че Христос ще дойде от Давидовото потомство, и от градеца Витлеем, гдето беше Давид?
43 И така възникна раздор между народа за Него.
44 И някои от тях искаха да Го хванат; но никой не тури ръце на Него.
45 Тогава служителите си дойдоха при главните свещеници и фарисеите; и те им рекоха: Защо Го не доведохте?
46 Служителите отговориха: Никога човек не е говорил така [както Тоя Човек].
47 А фарисеите им отговориха: И вие ли сте заблудени?
48 Повярвал ли е в Него някой от първенците или от фарисеите?
49 Но това простолюдие, което не знае закона проклето е.
50 Никодим, който беше един от тях, (същият, който бе ходил при Него нощем по-рано), им казва:
51 Нашият закон осъжда ли човека, ако първо не го изслуша и не разбере що върши?
52 Те в отговор му рекоха: Да не си и ти от Галилея? Изследвай и виж, че от Галилея пророк не се издига.
© 1995-2005 by Bibliata.com