Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

42 (По слав. 41). За първия певец. Поучение за Кореевите синове {Виж 1 Лет. 6:33, 37. 25:5.}. Както еленът пъхти за водните потоци, Така душата ми въздиша за Тебе, Боже.

² Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?

³ Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, Като непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

⁴ Изливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, - Как отивах с множеството, И завеждах шествието в Божия дом С глас на радост и на хваление, С множеството, което празнуваше.

⁵ Защо си отпаднала душе моя? И <защо> се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя <За> помощта от лицето Му.

⁶ Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; Затова си спомням за Тебе от земята на Иордана И на <планините> Ермон, от гората Мисар.

⁷ Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене;

⁸ <Но пак> денем Господ ще заръча за <мене> милостта Си, И нощем песента Му ще бъде с мене И молитвата към Бога на живота ми.

⁹ Ще река на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?

¹⁰ Като със смазване на костите ми противниците ми ме укоряват, И непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

¹¹ Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя: <Той е> помощ на лицето ми и Бог мой.

18 И като чу мадиамският жрец Иотор, Моисеевият тъст, за всичко, което Бог извършил за Моисея и за людете си Израиля, как Господ, извел Израиля из Египет,

² то Моисеевият тъст Иотор взе Сепфора, Моисеевата жена, (след като я беше изпратил надире),

³ и двата й сина, (от които на единия името бе Гирсом {Т.е., Пришелец тука.}, защото <Моисей> беше казал: Пришелец станах в чужда земя;

⁴ на другия името бе Елиезер {Т.е., Бог мой помощник.}, защото <беше казал:> Бащиният ми Бог ми стана помощник и ме избави от Фараоновия нож);

⁵ и Иотор Моисеевият тъст, дойде при Моисея със синовете му и с жена му в пустинята до Божията планина, гдето се беше разположил на стан,

⁶ и извести на Моисея: Аз, тъст ти Иотор, ида при тебе с жена ти и двата й сина с нея.

⁷ Тогава Моисей излезе да посрещне тъста си, поклони се, и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си влязоха в шатъра.

⁸ И Моисей разказа на тъста си всичко що бе сторил Господ на Фараона и на египтяните, заради Израиля, и всичките мъчнотии, които ги сполетяха из пътя, и как ги избави Господ.

⁹ И Иотор се зарадва много за всичкото добро, което Господ бе сторил на Израиля, като го избави от ръката на египтяните.

¹⁰ И Иотор каза: Благословен Господ, Който ви избави от ръката на египтяните и от Фараоновата ръка, който избави людете от ръката на египтяните.

¹¹ Сега зная, че Господ е по-велик от всичките богове, даже и в това, с което те се гордееха, Той стана по-горен от тях.

¹² Тогава Моисеевият тъст Иотор взе всеизгаряне и жертви, <за да принесе> Богу; и Аарон и всичките Израилеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога.

³ Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас,

⁴ винаги във всяка моя молитва, като се моля за всички вас с радост,

⁵ за вашето участие в <делото на> благовестието от първия ден дори до сега;

⁶ като съм уверен именно в това, че оня, който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исуса Христа.

⁷ И право е да мисля това за всички вас, понеже ви имам на сърце, тъй като вие всички сте съучастници с мене в благодатта, както в оковите ми, тъй и в защитата и в утвърждението на благовестието.

⁸ Защото Бог ми е свидетел как милея за всички ви с милосърдие Исус Христово.

⁹ И затова се моля, щото любовта ви да бъде все повече и повече изобилно просветена и всячески проницателна,

¹⁰ за да изпитвате нещата, които се различават, та да бъдете искрени и незлобни до деня на Христа,

¹¹ изпълнени с плодовете на правдата, които са чрез Исуса Христа, за слава и хвала на Бога.

¹² А желая да знаете, братя, че това, <което> ме <сполетя>, спомогна повече за преуспяване на благовестието,

¹³ до толкоз, щото стана известно на цялата претория и на всички други, че съм в окови за Христа;

¹⁴ и повечето от братята на Господа, одързостени от <успеха в> оковите ми, станаха по-смели да говорят Божието слово без страх.