Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

121 (По слав. 120). Песен на възкачванията. Издигам очите си към хълмовете, От гдето иде помощта ми.

² Помощта ми е от Господа, Който е направил небето и земята.

³ Той няма да остави да се поклати ногата ти; Оня, който те пази, няма да задреме.

⁴ Ето, няма да задреме нито ще заспи Оня, Който пази Израиля.

⁵ Господ ти е пазач; Господ е твой покров отдясно ти.

⁶ Слънцето няма да те повреди денем, Нито луната нощем.

⁷ Господ ще те пази от всяко зло; Ще пази душата ти.

⁸ Господ ще пази излизането ти и влизането ти От сега и до века.

²⁹ И по среднощ Господ порази всяко първородно в Египетската земя, от първородния на Фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който бе в затвора, както и всяко първородно от добитък.

³⁰ И Фараон стана през нощта, той и всичките му слуги, и всичките египтяни; и нададе се голям писък в Египет, защото нямаше къща без мъртвец.

³¹ И повика Моисея и Аарона <още> през нощта та рече: Станете и вие и израилтяните, излезте изсред людете ми и идете, послужете на Иеова, както рекохте;

³² подкарайте и овците си и стадата си, както рекохте, та идете; па благословете и мене.

³³ Тоже египтяните принуждаваха людете, за да ги отпратят по-скоро от земята си, защото си рекоха: Ние всички измираме.

³⁴ И людете дигнаха тестото си преди да вкисне, като носеха на рамена нощвите обвити в дрехите си.

³⁵ А израилтяните бяха постъпили според както Моисей беше казал, като бяха поискали от египтяните сребърни и златни вещи и дрехи;

³⁶ и Господ беше дал на людете да придобият благоволението на египтяните, тъй щото те бяха им дали колкото искаха. Така те обраха египтяните.

³⁷ Прочее, израилтяните се дигнаха от Рамесий за Сокхот, <на брой> около шестстотин хиляди мъже пешаци, освен челядите.

³⁸ Още с тях излезе и голямо разноплеменно множество, както и твърде много добитък - овци и говеда.

³⁹ А от тестото, което носеха из Египет, изпекоха безквасни пити; защото не беше вкиснало, понеже ги изпъдиха из Египет, и те не можаха да се бавят, нито да си приготвят ястие.

⁴⁰ А времето, което израилтяните прекараха като пришелци в Египет, беше четиристотин и тридесет години.

⁴¹ И в края на четиристотин и тридесетте години, дори в същия ден, всичките войнства Господни излязоха от Египетската земя.

⁴² Това е нощ, която е за особено опазване за Господа, загдето ги изведе из Египетската земя; това е оная нощ, която всичките израилтяни, във всичките си поколения, трябва особено да пазят за Господа.

13 Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото <власти> има, те са отредени от Бога.

² Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си.

³ Защото владетелите не <причиняват> страх на добротвореца, но на злотвореца. Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея;

⁴ понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за <докарване> гняв, върху {Гръцки: За гнева спрямо} този, който върши зло.

⁵ Затова нужно е да се покорявате не само поради <страх от> гнева, но и заради съвестта.

⁶ Понеже за тая причина и данък плащате. Защото <владетелите> са Божии служители, които постоянно се занимават с тая <длъжност>.

⁷ Отдавайте на всички дължимото: комуто <се дължи> данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта.