Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

149 Алилуя! Пейте на Господа нова песен, И хвалението Му в събранието на светиите.

² Нека се весели Израил за Създателя си; Нека се радват сионовите чада за Царя си,

³ Нека хвалят името Му с хороиграние: С тъпанче и арфа нека Му пеят хваления.

⁴ Защото Господ има благоволение към людете Си; Ще украси кротките с победа.

⁵ Светиите ще тържествуват славно, Ще се радват на леглата си.

⁶ Славословия към Бога ще бъдат в устата им, И меч остър от двете страни в ръката им,

⁷ За да отдават възмездие на народите И наказание на племената,

⁸ За да вържат царете им с вериги, И благородните им с железни окови, -

⁹ За да извършат над тях написания съд! Тая чест принадлежи на всички Негови светии. Алилуя.

²¹ Тогава рече Господ на Моисея: Простри ръката си към небето, за да настане тъмнина по Египетската земя, тъмнина, която може да се пипа.

²² И Моисей простря ръката си към небето; и настана гъста тъмнина по цялата Египетска земя за три дена.

²³ Хората не се виждаха един друг, и за три дена никой не се помести от мястото си; но в жилищата на всичките израилтяни беше светло.

²⁴ Тогава Фараон повика Моисея и рече: Идете, послужете на Иеова; само овците ви и говедата ви нека останат; а челядите ви нека отидат с вас.

²⁵ Но Моисей каза: Обаче, ти трябва да допуснеш в ръцете ни и жертви и всеизгаряния, за да пожертвуваме на Господа нашия Бог;

²⁶ <тъй че> и добитъкът ни ще дойде с нас; не ще остане надире ни копито, защото от <добитъка> трябва да вземем, за да пожертвуваме на Господа нашия Бог; и догдето не пристигнем там, ние не знаем с какво трябва да послужим Господу.

²⁷ Но Господ закорави сърцето на Фараона, и той не склони да ги пусне.

²⁸ Тогава Фараон рече на <Моисея>: Махни се от мене; пази се да не видиш вече лицето ми, защото в деня, когато видиш лицето ми, ще умреш.

²⁹ А Моисей каза: Добре си рекъл; не ще видя вече лицето ти.

¹⁵ И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: - "Колко са прекрасни Нозете на тия, които благовествуват доброто!"

¹⁶ Но не всички послушаха благовестието; защото Исаия казва: "Господи, <кой от нас> е повярвал на онова, което сме чули"?

¹⁷ И тъй, вярването <е> от слушане, а слушането - от Христовото слово.

¹⁸ Но казвам: те не са ли чули? Наистина, <чули> са: - "По цялата земя е излязъл гласът им, И думите им до краищата на вселената".

¹⁹ Но <пак> казвам: Израил не е ли разбрал? <Разбрал е, защото> първо Моисей казва: - "Аз ще ви раздразня до ревнуване с тия, които не са народ; С народ несмислен ще ви разгневя";

²⁰ а Исаия се осмелява да каже: - "Намерен бях от ония, които не Ме търсеха; Явен станах на тия, които не питаха за Мене;

²¹ а за Израиля казва: - "Простирах ръцете Си цял ден Към люде непокорни и опаки"