Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

105 (По слав. 104). Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.

² Пейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.

³ Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.

⁴ Търсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.

⁵ Помнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,

⁶ Вие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.

²³ Тогава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;

²⁴ Гдето <Господ> умножи людете Си много, И направи ги по-силни от противниците им.

²⁵ Обърна сърцето им да мразят людете Му, Да постъпват коварно със слугите Му.

²⁶ Прати слугата Си Моисея, <И> Аарона, когото бе избрал.

⁴⁵ За да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.

4 А Моисей в отговор каза: Но, ето, те няма да ме повярват, нито да послушат думите ми, защото ще рекат: Не ти се е явил Господ.

² Тогава Господ му каза: Що е това в ръката ти? А той рече: Жезъл.

³ И каза: Хвърли го на земята. И той го хвърли на земята, и стана змия; и Моисей побягна от нея.

⁴ Но Господ каза на Моисея: Простри ръката си и хвани я за опашката; (и той простря ръката си и я хвана, и тя стана жезъл в ръката му);

⁵ <стори това>, за да повярват, че ти се яви Господ, Бог на бащите им, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов.

⁶ При това му рече Господ: Тури си сега ръката в пазухата. И той си тури ръката в пазухата; а като я извади, ето ръката му прокажена, <бяла> като сняг.

⁷ Тогава рече Господ: Тури си пак ръката в пазухата; (и той пак си тури ръката в пазухата, и когато я извади из пазухата, ето, че бе станала пак като <останалата> му плът);

⁸ и <продължи Господ>: Ако не те повярват, нито послушат гласа на първото знамение, ще повярват, <поради> гласа на второто знамение.

⁹ Но ако не повярват и поради двете тия знамения, нито послушат думите ти, тогава да вземеш от водата на реката и да я излееш на сушата; и водата, която извадиш из реката, ще стане кръв на сушата.

¹⁴ И когато дойде Исус в къщата на Петра, видя, че тъща му лежеше болна от треска.

¹⁵ И допря се до ръката й, и треската я остави; и тя стана да Му прислужва.

¹⁶ А когато се свечери, доведоха при Него мнозина хванати от бяс; и Той изгони духовете с една дума, и изцели всичките болни;

¹⁷ за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: "Той взе на себе Си нашите немощи, И болестите ни понесе".