Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

124 (По слав. 123). Давидова песен на възкачванията. Ако не беше Господ с нас, (Нека рече сега Израил),

² Ако не беше Господ с нас, Когато се надигнаха човеци против нас,

³ Тогава те биха ни погълнали живи, Когато яростта им пламтеше против нас, -

⁴ Тогава водите биха ни потопили, Пороят би преминал върху душата ни, -

⁵ Тогава надигнатите води Биха преминали върху душата ни.

⁶ Благословен да е Господ, Който не ни предаде в зъбите им като лов!

⁷ Душата ни се избави като птица от примката на ловците; Примката се строши, и ние се избавихме.

⁸ Помощта ни е в името на Господа, Който направи небето и земята.

¹⁵ А като видяха Иосифовите братя, че умря баща им, думаха си: Може би Иосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко за всичкото зло, що сме му сторили.

¹⁶ Затова пратиха на Иосифа да му кажат: Преди да умре, баща ти ни заповяда с думите:

¹⁷ Така да кажете на Иосифа: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха. И тъй, прости молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Иосиф се разплака, когато му говориха.

¹⁸ После отидоха и братята му та паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги.

¹⁹ А Иосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога?

²⁰ Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живота на много люде, както и стана днес.

²¹ Прочее, не бойте се; аз ще храня вас и челядите ви. И утеши ги и говори им любезно.

²² Така Иосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Иосиф живя сто и десет години;

²³ и Иосиф видя Ефремови чада от третия род; също и децата на Манасиевия син Махира се родиха на Иосифовите колене.

²⁴ След това, Иосиф рече на братята си: Аз умирам; а Бог непременно ще ви посети, и ще ви заведе от тая земя в земята, за която се е клел на Авраама, Исаака и Якова.

²⁵ И Иосиф закле потомците на Израиля, като рече: <Понеже> Бог непременно ще ви посети, то вие да изнесете костите ми от тука.

²⁶ И тъй, Иосиф умря, на възраст сто и десет години; и балсамираха го и положиха го в ковчег в Египет.

⁵ А учениците, които минаха на отвъдната страна, забравиха да вземат хляб.

⁶ И Исус им рече: Внимавайте и пазете се от кваса на фарисеите и садукеите.

⁷ И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото не сме взели хляб.

⁸ А Исус, като разбра това, рече: Маловери, защо разисквате помежду си понеже нямате хляб?

⁹ Още ли не разбирате, нито помните петте хляба на петте хиляди души, и колко коша събрахте?

¹⁰ нито седемте хляба на четирите хиляди души, и колко кошници събрахте?

¹¹ Как не разбирате, че не заради хляб ви казах да се пазите от кваса на фарисеите и садукеите?

¹² Тогава те разбраха, че не им заръча да се пазят от хлебен квас но от учението на фарисеите и садукеите.