Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

17 (По слав. 16). Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която <принасям> с искрени устни.

² Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.

³ Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.

⁴ Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоите уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.

⁵ Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.

⁶ Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си, <и> послушай думите ми.

⁷ Яви чудесните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите <на Тебе>. От ония, които въстават <против тях>.

¹⁵ А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.

31 А <Яков> чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни, и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство.

² И, ето, Яков видя, че лицето на Лавана не беше към него тъй както преди.

³ А Господ рече на Якова: Върни се в отечеството си и в рода си, и Аз ще бъда с тебе.

⁴ Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му;

⁵ и рече им: Виждам, че бащиното ви лице не е към мене тъй както преди; но Бог на баща ми е бил с мене.

⁶ А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви.

⁷ Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости.

⁸ Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести; а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше шарени.

⁹ Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мене.

¹⁰ И <едно> време, когато зачеваше стадото, подигнах очи и видях насъне, че, ето, козлите, които се качваха на стадото бяха шарени, капчести и сиви.

¹¹ И ангел Божий ми рече в съня: Якове; И аз отговорих: Ето ме.

¹² И той каза: Подигни сега очи и виж, че всичките козли, които се качват на стадото, са шарени, капчести и сиви; защото видях всичко, що ти прави Лаван.

¹³ Аз съм Бог на Ветил, гдето ти помаза стълб с масло и гдето Ми се обрече. Стани сега, излез из тая земя и се върни в родината си.

¹⁴ Рахил и Лия в отговор му рекоха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом?

¹⁵ Не счете ли ни той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари?

¹⁶ Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите чада. Затова, стори сега, каквото Бог ти е казал.

¹⁷ Тогава Яков стана и тури децата си и жените на камилите.

¹⁸ И подкара всичкия си добитък и целия си имот що бе придобил, спечеления от него добитък, който бе събрал в Падан-арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаака.

¹⁹ А като беше отишъл Лаван да стриже овците си, Рахил открадна домашните идоли на баща си.

²⁰ И тъй, Яков побягна скришно от сириеца Лавана, без да му извести, че си отива.

²¹ Побягна с целия си имот, стана та премина Ефрат {Еврейски: реката.} и отправи се към Галаадската поляна.

⁷ Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори,

⁸ защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори.

⁹ Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък?

¹⁰ или, ако поиска риба, да му даде змия?

¹¹ И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!