Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае <това>.
15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната <ми> форма.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките <ми> определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
17 И колко скъпоценни за мене са <тия> Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
18 <Ако бих поискал> да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли се още съм с Тебе.
33 След това, като подигна Яков очи, видя, че идеше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил и на двете слугини.
2 Слугините и децата им тури напред, Лия и децата й подир тях, а Рахил и Иосифа най-назад.
3 А сам той замина пред тях и поклони се до земята седем пъти, доде да стигне при брата си.
4 И Исав се затече да го посрещне, прегърна го, падна на врата му и го целуна; и те заплакаха.
5 И като подигна очи и видя жените и децата, рече: Какви ти са тия? И той рече: <Те са> децата, които Бог подари на слугата ти.
6 Тогава пристъпиха слугините и децата им и се поклониха.
7 Така пристъпиха и Лия и децата й и се поклониха; а после пристъпиха Иосиф и Рахил и се поклониха.
8 Тогава рече <Исав>: За какво ти е тая цяла дружина, която срещнах? А той каза: За да придобия благоволението на господаря си.
9 А Исав рече: Имам доволно, брате мой; ти задръж своите си.
10 Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм придобил твоето благоволение, приеми подаръка ми от ръцете ми, тъй като видях лицето ти, като че видях Божие лице, понеже ти беше благосклонен към мене.
11 Приеми, моля, подаръка ми {Еврейски: благословението ми.}, който ти е принесен; защото Бог е постъпил благо към мене, та имам всичко. И като настояваше, той го прие.
12 Тогава рече <Исав>: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред тебе.
13 Но <Яков> му каза: Господарят ми знае, че децата ми са нежни, и че имам със себе си дойни овци и говеда; и ако ги пресилят само един ден, цялото стадо ще измре.
14 Господарят ми нека замине, моля, пред слугата си; и аз ще карам полека според вървежа на добитъка, който е пред мене, и според вървежа на децата, доде стигна при господаря си в Сиир.
15 А Исав рече: <Поне> да оставя с тебе неколцина от хората, които са с мене. Но той каза: Каква нужда? <Стига> да придобия благоволението на господаря си.
16 И тъй, в същия ден, Исав се върна по пътя си за Сиир.
17 А Яков пътуваше в Сокхот, дето си построи къща и направи кошари за добитъка си; затова, мястото се именува Сокхот {Т.е., колиби, <или> кошари.}.
21 Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли <що казва> законът?
22 Защото е писано, че Авраам имаше двама сина, един от слугинята и един от свободната;
23 но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание.
24 И това е иносказание, защото тия жени <представляват> два завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар.
25 А тая Агар представлява планината Синай в Арабия и съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чадата си.
26 А горният Ерусалим е свободен, който е [на всички] майка;
27 защото е писано: "Весели се, неплодна, която не раждаш; Възгласи и извикай, ти, която не си била в родилни болки, Защото повече са чадата на самотната, нежели чадата на омъжената".
28 А ние, братя, както Исаак, сме чада на обещание.
29 Но, както тогава роденият, по плът гонеше <родения> по Дух, така е и сега.
30 Обаче, що казва писанието? "Изпъди слугинята и сина й; защото синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната".
31 За туй, братя, ние не сме чада на слугиня, а на свободната.
5 Стойте, прочее, твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго.
© 1995-2005 by Bibliata.com