Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
139 (По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си <ме>.
2 Ти познаваш сядането ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
4 Защото <докато> думата не е <още> на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
6 <Това> знание е пречудно за мене; Високо е; не мога <да го стигна>.
7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
8 Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.
9 <Ако> взема крилата на зората <И> се заселя в най-далечните краища на морето,
10 И там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница ще ме държи.
11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще <стане на> нощ,
12 То и самата тъмнина не укрива <нищо> от Тебе, А нощта свети като деня; <За Тебе> тъмнината и светлината са безразлични.
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път.
9 и египтяните се спуснаха подир тях, - всичките коне и колесници на Фараона, конниците му и войската му, - и настигнаха ги разположени на стан близо до морето, пред Пиаирот, срещу Веелсефон.
10 А когато се приближи Фараон, израилтяните подигнаха очи, и, ето, египтяните идеха подир тях; и израилтяните, твърде много уплашени, извикаха към Господа.
11 И рекоха на Моисея: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо постъпи така, та ни изведе от Египет?
12 Не е ли това, каквото ти казвахме в Египет, като рекохме: Остави ни; нека работим на египтяните? Защото по-добре би било за нас да работим на египтяните, отколкото да измрем в пустинята.
13 А Моисей каза на людете: Не бойте се; стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес; защото колкото за египтяните, които видяхте днес, няма да ги видите вече до века.
14 Господ ще воюва за вас, а вие ще останете мирни.
15 Тогава рече Господ на Моисея: Защо викаш към Мене? Кажи на израилтяните да вървят напред.
16 А ти дигни жезъла си и простри ръката си над морето та го раздели, и израилтяните ще преминат през морето по сухо.
17 И Аз, ето, ще закоравя сърцето на египтяните, та ще влязат подир тях; и ще се прославя над Фараона, над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му.
18 И когато се прославя над Фараона, над колесниците му и над конниците му, египтяните ще познаят, че Аз съм Господ.
19 Тогава ангелът Божий, който вървеше пред Израилевото множество, се дигна та дойде отдире им; дигна се облачният стълб отпреде им та застана отдире им,
20 и дойде между Египетското множество и Израилевото; <на едните> беше тъмен облак, а на другите светеше през нощта, така щото едните не се приближиха до другите през цялата нощ.
21 Моисей, прочее, простря ръката си над морето; и Господ направи да се оттегля морето цялата оная нощ от силен източен вятър та се пресуши морето и водите се раздвоиха.
22 Така израилтяните влязоха всред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.
23 А египтяните, всичките коне на Фараона, колесниците му и конниците му, - като ги погнаха влязоха подир тях всред морето.
24 Но в утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб на египетската войска и смути войската на египтяните;
25 Той извади колелата от колесниците им та те се теглеха мъчно, така щото египтяните рекоха: Да бягаме от Израиля, защото Иеова воюва за тях против египтяните.
15 Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.
16 От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи?
17 Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.
18 Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове.
19 Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън.
20 И тъй, от плодовете им ще ги познаете.
© 1995-2005 by Bibliata.com