Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

139 (По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си <ме>.

² Ти познаваш сядането ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,

³ Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.

⁴ Защото <докато> думата не е <още> на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.

⁵ Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.

⁶ <Това> знание е пречудно за мене; Високо е; не мога <да го стигна>.

⁷ Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?

⁸ Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.

⁹ <Ако> взема крилата на зората <И> се заселя в най-далечните краища на морето,

¹⁰ И там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница ще ме държи.

¹¹ Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще <стане на> нощ,

¹² То и самата тъмнина не укрива <нищо> от Тебе, А нощта свети като деня; <За Тебе> тъмнината и светлината са безразлични.

²³ Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;

²⁴ И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път.

²¹ И Аз ще поставя славата Си между народите; и всичките народи ще видят съдбата, която извърших, и ръката Ми, която положих върху тях.

²² Така Израилевият дом ще познае, че Аз съм Господ техният Бог от днес нататък.

²³ И народите ще познаят, че Израилевият дом бе пленен поради беззаконието си. Понеже станаха непокорни на Мене, затова скрих лицето Си от тях и ги предадох в ръката на неприятелите им; и те всички паднаха от нож.

²⁴ Сторих им според нечистотата им и според престъпленията им, и скрих лицето Си от тях.

²⁵ Затова, така казва Господ Иеова: Сега ще върна Якова от плен, ще се смиля за целия Израилев дом, и ще бъда ревнив за светото Си име.

²⁶ И те ще носят срама си и всичките престъпления, чрез които станаха непокорни на Мене, когато живеят безопасно в земята си, без да има кой да ги плаши.

²⁷ Когато ги доведа пак от племената, и ги събера от страните на неприятелите им, тогава ще се осветя у тях пред очите на много народи;

²⁸ и те ще познаят, че Аз съм Господ техният Бог, понеже ги направих да бъдат закарани в плен между народите, а <после> ги събрах в земята им; и няма да оставя вече там никого от тях.

²⁹ И няма вече да скрия лицето Си от тях; защото излях Духа си върху Израилевия дом, казва Господ Иеова.

¹³ Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:

¹⁴ "Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа".

¹⁵ И така, <Авраам>, като устоя, получи обещаното.

¹⁶ Защото <както>, човеците се кълнат в някого по-голям <от тях>, и клетвата, <дадена> в потвърждение <на думата>, туря край на всеки спор между тях,

¹⁷ <така> и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

¹⁸ така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;

¹⁹ която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;

²⁰ гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.