Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

117 (По слав. 116). Хвалете Господа, всички народи; Славословете Го, всички племена;

² Защото милостта Му към нас е голяма, И верността Господна <трае> до века. Алилуия.

31 В същото време, казва Господ, Ще бъда Бог на всичките Израилеви родове, И те ще Ми бъдат люде.

² Така казва Господ: Людете, които оцеляха от ножа, Ще намерят благоволение в пустинята; Ще отида да го направя, да! Израиля, да почива.

³ Господ ми се яви отдавна <и рече>:< >Наистина те възлюбих с вечна любов; Затова продължих да ти показвам милост.

⁴ Пак ще те съградя, И ще бъдеш съградена, девице Израилева; Пак ще се украсиш с тъпанчетата си. И ще излизаш в хората на ония, които се веселят.

⁵ Пак ще насадиш лозя на самарийските планини; Ония, които ги насадят, <те> ще ядат <плода им>.

⁶ Защото ще дойде ден, Когато стражарите по Ефремовите планини ще викат: Станете и нека възлезем в Сион При Господа нашия Бог.

1 Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития,

² както ни ги предадоха ония, които отначало са били очевидци и служители на <евангелското> слово,

³ видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред <за това>, почтени Теофиле,

⁴ за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.