Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

⁶⁸ Благословен Господ, Израилевият Бог, Защото посети Своите люде, и извърши изкупление за тях.

⁶⁹ И въздигна рог на спасение за нас В дома на слугата Си Давида,

⁷⁰ (Както е говорил чрез устата на светите Си от века пророци).

⁷¹ Избавление от неприятелите ни и от ръката на всички които ни мразят,

⁷² За да покаже милост към бащите ни, И да спомни светия Свой завет,

⁷³ Клетвата, с която се закле на баща ни Авраама.

⁷⁴ Да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни. Да Му служим без страх,

⁷⁵ В светост и правда пред Него, през всичките си дни.

⁷⁶ Да! и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; Защото ще вървиш пред лицето на Господа да приготвиш пътищата за Него.

⁷⁷ За да дадеш на Неговите люде да познаят спасение Чрез прощаване греховете им,

⁷⁸ Поради милосърдието на нашия Бог, С което ще ни посети зора отгоре,

⁷⁹ За да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка; Така щото да отправи нозете ни в пътя на мира.

22 Така каза Господ: Слез в къщата на Юдовия цар, та изговори там това слово, като кажеш:

² Слушай словото Господно, царю Юдов, Който седиш на Давидовия престол, Ти, слугите ти и людете ти, Които влизате през тия порти -

³ Така казва Господ: Извършвайте правосъдие и правда, И отървавайте обрания от ръката на насилника; Не онеправдавайте нито насилвайте Чужденеца, сирачето и вдовицата, И невинна кръв не проливайте на това място.

⁴ Защото, ако наистина вършите това, Тогава през портите на тоя дом ще влизат Царе, седящи на Давидовия престол, Возени на колесници и <яздещи> коне, Те, слугите им и людете им.

⁵ Но ако не послушате тия думи, Заклевам ви в Себе Си, казва Господ, Че тоя дом ще запустее.

⁶ Защото така казва Господ за дома на Юдовия цар: Ти Ми си Галаад и ливански връх; Но ще те обърна в пустиня, В градове ненаселени.

⁷ Ще приготвя против тебе изтребители, Всеки с оръжията му; Та ще изсекат отбраните ти кедри И ще ги хвърлят в огъня.

⁸ И много народи, като минат край тоя град, Ще рекат, всеки на ближния си: Защо постъпи така Господ с тоя голям град?

⁹ И ще отговорят: Защото оставиха завета на Господа своя Бог Та се поклониха на други богове И им служиха.

¹⁰ Не плачете за умрелия, Нито ридайте за него; Но плачете горчиво за онзи, който отива, Защото няма да се върне вече, Нито ще види пак родната си земя.

¹¹ Защото така казва Господ За Селума, син на Юдовия цар Иосия, Който царуваше вместо баща си Иосия, Който <и> излезе от това място: Той няма да се върне вече;

¹² Но на мястото гдето го закараха пленник, там ще умре, И няма да види вече тая земя.

¹³ Горко на онзи, който строи къщата си с неправда, И стаите си с кривда; Който кара ближния си да му работи без заплата, И не му дава надницата му;

¹⁴ Който си казва: Ще си построя голяма къща и широки стаи; В които си отваря прозорци, И я покрива с кедър и я боядисва с алено.

¹⁵ Понеже гледаш да си натрупаш кедрове, ще царуваш ли? Баща ти не ядеше и не пиеше ли? <Да!> но той извършваше правосъдие и правда, Тогава благоденствуваше.

¹⁶ Отсъждаше делото на сиромаха и на немотния; Тогава благоденствуваше. Не значеше ли това да Ме познава? казва Бог.

¹⁷ А твоите очи и твоето сърце не са в друго, Освен в нечестната си печалба, и в проливане невинна кръв, И в извършване насилство и угнетение.

³ Благословен <да бъде> Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите,

⁴ за наследство нетленно, неоскверняемо, и което не повяхва, запазено на небесата за вас,

⁵ които с Божията сила сте вардени чрез вяра за спасение, готово да се открие в последно време.

⁶ В което <блаженство> се радвате, ако и за малко време да скърбите сега, (ако е потребно), в разни изпитни,

⁷ с цел: изпитването на вашата вяра, <като е> по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън, да излезе за хвала и слава и почест, когато се яви Исус Христос;

⁸ Когото любите без да сте Го видели; в Когото като вярвате, без сега да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост,

⁹ като получавате следствието на вярата си, спасението на душите <си>.