Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

142 (По слав. 141). Давидово поучение {Псал. 57, надписа.}. Молитва когато беше в пещерата {1 Цар. 21:1, 24:3.}. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.

² Изливам пред Него оплакването си, Скръбта си изявявам пред Него.

³ Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходех.

⁴ Погледни надясно <ми> и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

⁵ Към Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.

⁶ Внимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.

⁷ Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.

¹⁷ Защото, ако и да не цъфти смоковницата, Нито да има плод по лозите, Трудът на маслината да се осуети, И нивите да не дадат храна, Стадото да се отсече от оградата, И да няма говеда в оборите,

¹⁸ Пак аз ще се веселя в Господа, Ще се радвам в Бога на спасението си.

¹⁹ Иеова Господ е силата ми; Той прави нозете ми като <нозете> на елените, И ще ме направи да ходя по височините си. За първия певец върху струнните ми инструменти.

¹¹ И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.

¹² Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.

¹³ И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с <това> докле дойда.

¹⁴ Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас.

¹⁵ А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат ония слуги, на които бе дал парите за да знае какво са припечелили чрез търгуване.

¹⁶ Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.

¹⁷ И рече му: Хубаво, добри слуго! понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.

¹⁸ Дойде и вторият и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.

¹⁹ А рече и на него: Бъди и ти над пет града.

²⁰ Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;

²¹ Защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.

²² <Господарят> му казва: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;

²³ тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?

²⁴ И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на този, който има десетте мнаси.

²⁵ (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)

²⁶ Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има.

²⁷ А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.