Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

65 (По слав. 64). За първия певец, Давидов псалом. Песен. Тебе чака хваление, Боже, в Сион; И пред Тебе ще се изпълни обрекът.

² Ти, Който слушаш молитва, При Тебе ще дохожда всяка твар.

³ Беззакония ми надвиха; Но престъпленията ни, - Ти ще ги очистиш.

⁴ Блажен <човекът, когото> избираш И приемаш, за да живее в Твоите дворове; Ще се наситим от благата на Твоя дом На светия Ти храм.

⁵ С ужасни неща ще ни отговаряш в правда, Боже, Избавителю наш, Надеждо на всичките земни краища, И на ония, които са далеч по море, -

⁶ Ти Който със силата Си утвърждаваш планините, Препасан с могъщество,

⁷ Който правиш да утихва шума на морето, Бученето на вълните му и размирието на племената.

⁸ Така и тия, които живеят по краищата <на земята>, се боят от Твоите знамения. Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта:

⁹ Като посещаваш земята и я напояваш Ти я преобогатяваш; Реката Божия като е пълна с вода. Ти промишляваш жито за тях, Когато така си приготвил <земята:>

¹⁰ Като напояваш нейните бразди Изравняваш буците й; Като я размекваш с капките на дъжда Благославяш поникналото от нея;

¹¹ Върху годината на благостта Си туряш венец, И от следите Ти капе тлъстина;

¹² Пасбищата на пустинята капят <от изобилията си>, И хълмовете се опасват с радост;

¹³ Ливадите се обличат със стада, И долините се покриват с жито; Възклицават, още и пеят.

¹² Но, казва Господ, даже и сега се обърнете към Мене С цялото си сърце, С пост, с плач, и с ридание;

¹³ И раздерете сърцето си, а не дрехите си, Та се обърнете към Господа вашия Бог; Защото е милостив и щедър, Дълготърпелив и многомилостив, И разкайва се за злото.

¹⁴ Кой знае дали Той не ще се повърне и разкае, Та остави благословение след Себе Си, <Колкото> за хлебен принос и възлияние на Господа вашия Бог?

¹⁵ Затръбете в Сион, Осветете пост, свикайте тържествено събрание;

¹⁶ Съберете людете, осветете събранието, Свикайте старейшините, Съберете младенците и сучещите; Нека излезе младоженецът из спалнята си, И невестата из стаята си;

¹⁷ Нека плачат свещениците, Служителите Господни, Между предхрамието и олтара, И нека рекат: Пощади, Господи, людете Си, И не предавай наследството Си на позор, Та да ги владеят народите. Защо да рекат между племената: Где е техният Бог?

¹⁸ Тогава Господ поревнува за земята Си, И смили се за людете Си.

¹⁹ И Господ рече в отговор на людете Си: Ето, Аз ще ви пратя житото, Виното и маслото, та ще се наситите от тях, И няма вече да ви направя за позор между народите;

²⁰ Но ще отдалеча от вас северната <язва>, И ще я оттласна в безводна и пуста земя, С предната й страна към източното море, А западната й страна към западното море; И воня ще възлезе от нея, И смрад ще се издигне от нея, Защото е извършила надути работи.

²¹ Не бой се, земьо; радвай се и весели се; Защото Господ извърши велики дела.

²² Не се плашете, полски животни; Защото пасищата на целината поникват, Защото дървото ражда плода си, Смоковницата и лозата дават силата си.

⁴⁶ И Мария каза: - Величае душата ми Господа,

⁴⁷ И зарадва се духът ми в Господа Спасителя мой.

⁴⁸ Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си; И, ето, от сега ще ме облажават всичките родове.

⁴⁹ Защото Силният извърши за мене велики дела; И свето е Неговото име.

⁵⁰ И, през родове и родове, Неговата милост. Е върху ония които Му се боят.

⁵¹ Извърши силни <дела> със Своята мишца; Разпръсна <ония, които> са горделиви в мислите на сърцето си.

⁵² Свали владетели от престолите <им>. И въздигна смирени.

⁵³ Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни.

⁵⁴ Помогна на слугата Си Израиля. За да помни <да покаже> Милост.

⁵⁵ (Както бе говорил на бащите ни). Към Авраама и към неговото потомство до века.