Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

65 (По слав. 64). За първия певец, Давидов псалом. Песен. Тебе чака хваление, Боже, в Сион; И пред Тебе ще се изпълни обрекът.

² Ти, Който слушаш молитва, При Тебе ще дохожда всяка твар.

³ Беззакония ми надвиха; Но престъпленията ни, - Ти ще ги очистиш.

⁴ Блажен <човекът, когото> избираш И приемаш, за да живее в Твоите дворове; Ще се наситим от благата на Твоя дом На светия Ти храм.

⁵ С ужасни неща ще ни отговаряш в правда, Боже, Избавителю наш, Надеждо на всичките земни краища, И на ония, които са далеч по море, -

⁶ Ти Който със силата Си утвърждаваш планините, Препасан с могъщество,

⁷ Който правиш да утихва шума на морето, Бученето на вълните му и размирието на племената.

⁸ Така и тия, които живеят по краищата <на земята>, се боят от Твоите знамения. Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта:

⁹ Като посещаваш земята и я напояваш Ти я преобогатяваш; Реката Божия като е пълна с вода. Ти промишляваш жито за тях, Когато така си приготвил <земята:>

¹⁰ Като напояваш нейните бразди Изравняваш буците й; Като я размекваш с капките на дъжда Благославяш поникналото от нея;

¹¹ Върху годината на благостта Си туряш венец, И от следите Ти капе тлъстина;

¹² Пасбищата на пустинята капят <от изобилията си>, И хълмовете се опасват с радост;

¹³ Ливадите се обличат със стада, И долините се покриват с жито; Възклицават, още и пеят.

2 Затръбете в Сион, И дайте тревога в светия Ми хълм; Нека се разтреперят всичките жители на страната; Защото иде денят Господен, защото е близо,

² Ден тъмен и мъглив, Ден облачен и мрачен, <Бързащ> като зората, която се разпростира върху планините; <Идат> люде много и силни, Подобни, на които не е имало от века, Нито подир тях ще има до годините на много поколения.

³ Огън пояжда пред тях, И пламък опаля подир тях; Земята пред тях е като Едемската градина, А зад тях гола пустиня; Да! нищо не е избегнало от тях.

⁴ Видът им е като вида на коне; И тичат като конници.

⁵ Като тропот от колесници <се чува >Като скачат по върховете на бърдата, Като пращение на огнен пламък, който пояжда тръстика, Като <шум> <на> силни люде опълчени на бой.

⁶ Пред тях племената се измъчват, Всичките лица побледняват.

⁷ Те тичат като юнаци; Като военни мъже качват се на стената, И маршируват всеки в пътя си Без да развалят редовете си.

⁸ Не се тласкат един друг; Маршируват всеки в своя път; И <даже> като падат около оръжията Не спират вървежа си.

⁹ Спускат се върху града, Тичат по стената, Качват се по къщите, Влизат през прозорците като крадец.

¹⁰ Земята се тресе пред тях, Небето трепери, Слънцето и луната потъмняват, И звездите оттеглят светенето си.

¹¹ И Господ издава гласа Си пред <тая> Си войска; Защото станът Му е много голям; Защото е силен Оня, Който изпълнява словото Си; Защото денят Господен е велик и твърде страшен; И кой може да го изтърпи?

¹⁰ А ти си последвал моето учение, поведение, прицелна точка, вярата ми, дълготърпението, любовта, твърдостта,

¹¹ гоненията, страданията; какви неща ме сполетяха в Антиохия, в Икония, в Листра; какви гонения издържах; и от всички тях ме избави Господ.

¹² Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени.

¹³ А нечестиви човеци и измамници ще се влошават повече и повече, като мамят и бъдат мамени.

¹⁴ А ти постоянствувай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил,

¹⁵ и че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те <направят> мъдър за спасение чрез вяра в Христа Исуса.