Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

129 (По слав. 128). Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),

² Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, Но не ми надвиха.

³ Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.

⁴ <Но> Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

⁵ Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.

⁶ Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе, -

⁷ С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,

⁸ Нито казват минувачите: Благословение Господно да бъде на вас! <Та да им отговарят: И ние> ви благославяме в името Господно!

50 Словото, което Господ говори чрез пророк Еремия за Вавилон, за Халдейската земя:

² Известете между народите, Прогласете, и дигнете знаме; Прогласете, не крийте; Казвайте: Превзе се Вавилон, Посрами се Вил, Разруши се Меродах, Посрамиха се изваяните му, Строшиха се идолите му;

³ Защото от север възлиза против него народ, Който ще запусти земята му Тъй щото да няма кой да живее в нея; От човек до животно бягат и ги няма,

⁴ В ония дни и в онова време, казва Господ, Ще дойдат израилтяните Заедно с юдеите; Като ходят ще плачат И ще потърсят Господа своя Бог.

⁵ Ще питат за Сион С лицата си <обърнати> към него, <и ще казват>: Дойдете, да се присъединим към Господа Във вечен завет, който няма да се забрави,

⁶ Людете Ми станаха изгубени овце; Пастирите им ги заблудиха, Накараха ги да се скитат по планините; Те отидоха от планина на хълм, Забравиха кошарата си.

⁷ Всички, които ги намираха изяждаха ги; И противниците им рекоха: Не сме ние виновни, Защото те съгрешиха против Господа, обиталището на правдата, Да! против Господа, надеждата на бащите им.

¹⁷ Израил е изгонена овца, Която лъвове гониха; Първо асирийският цар я изяде, А после тоя вавилонски цар Навуходоносор Сгриза костите й.

¹⁸ Затова, така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще накажа вавилонския цар и земята му, Както наказах асирийския цар.

¹⁹ И ще доведа Израиля пак в пасбището му; Той ще пасе в Кармил и Васан, И душата му ще се насити Върху Ефремовата гора и в Галаад.

²⁰ В ония дни и в онова време казва Господ, Беззаконието на Израиля ще се потърси, и не ще го има, И греховете на Юда, и няма да се намерят; Защото ще простя на оцелелите, които оставям.

³⁹ И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.

⁴⁰ И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.

⁴¹ И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и, като коленичи, молеше се, думайки:

⁴² Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.

⁴³ И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.

⁴⁴ И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.

⁴⁵ И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:

⁴⁶ Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.