Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

129 (По слав. 128). Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),

² Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, Но не ми надвиха.

³ Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.

⁴ <Но> Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

⁵ Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.

⁶ Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе, -

⁷ С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,

⁸ Нито казват минувачите: Благословение Господно да бъде на вас! <Та да им отговарят: И ние> ви благославяме в името Господно!

39 Когато бе превзет Ерусалим, в деветата година на Юдовия цар Седекия, в десетия месец, вавилонският цар Навуходоносор беше дошъл с цялата си войска против Ерусалим та го обсади;

² а в единадесетата година на Седекия, в четвъртия месец, на деветия ден от месеца, се отвори пролом в градската <стена>,

³ та всичките първенци на вавилонския цар - Нергал-саресер, Самгариево, началникът на скопците Серсехим, началникът на мъдреците Нергал-саресер и всичките други първенци на вавилонския цар - влязоха и седнаха в средната порта.

⁴ А Юдовият цар Седекия и всичките военни мъже, когато ги видяха, побягнаха и излязоха през нощта из града по пътя на царската градина, през портата, която е между двете стени; и излезе по пътя към полето.

⁵ А войската на халдейците ги преследва, та стигнаха Седекия в ерихонските полета; и като го хванаха заведоха го при вавилонския цар Навуходоносора, в Ривла, в земята Емат, гдето той издаде присъда за него.

⁶ Тогава вавилонският цар закла синовете на Седекия в Ривла пред очите му; вавилонският цар закла и всичките Юдови благородни.

⁷ При това избоде очите на Седекия, и върза го с две медни окови, за да го заведе във Вавилон.

⁸ А халдейците изгориха с огън царския дворец и къщите на людете и събориха ерусалимските стени.

⁹ Тогава началникът на телохранителите Навузардан закара пленници във Вавилон оцелелите от людете, които останаха в града, бежанците, прибягнали при него, и оцелелите от людете, които останаха.

¹⁰ А началникът на телохранителите Навузардан остави в Юдовата земя някои от людете, по-сиромасите, които нямаха нищо, като същевременно им даде лозя и ниви.

¹¹ А вавилонският цар Навуходоносор заръча на началника на телохранителите Навузардан относно Еремия, като рече:

¹² Вземи го и имай грижа за него, и да не му сториш никакво зло, но каквото ти рече, това да му направиш.

¹³ И тъй, началникът на телохранителите Навузардан прати тоже началникът на скопците Навусазван, началникът на мъдреците Нергал-саресер, и всичките по-главни служители на вавилонския цар,

¹⁴ и те пратиха да вземат Еремия от двора на стражата, и предадоха го на Годолия сина на Ахикама, Сафановия син, за да го заведе в някоя къща; така той живееше между людете.

¹⁵ А Господното слово беше дошло към Еремия, когато бе затворен в двора на стражата и рекло:

¹⁶ Иди та говори на етиопянина Авдемелех, като речеш: Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще направя да се сбъднат Моите думи върху тоя град За зло, а не за добро; И те ще се изпълнят пред тебе в оня ден.

¹⁷ Но тебе ще избавя в оня ден, казва Господ, Та не ще бъдеш предаден в ръката на човеците, От чието лице се боиш.

¹⁸ Защото непременно ще те избавя; И няма да паднеш от нож, Но животът ти ще ти бъде за корист, Понеже си уповавал на Мене, казва Господ.

⁷ И тъй, братя, останете твърди, до Господното пришествие. Ето земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и търпи за него докле получи и ранния и късния дъжд.

⁸ Останете и вие твърди, и укрепете сърцата си; защото Господното пришествие наближи.

⁹ Не роптайте един против друг, братя, за да не бъдете осъдени; ето, Съдията стои пред вратите.

¹⁰ Братя, вземете за пример на злострадание и на твърдост пророците, които говориха за Господното име.

¹¹ Ето, облажаваме ония, които са останали твърди. Чули сте за търпението на Иова {В изданието от 1940 г. - Иоана, печатна грешка.}, и видели сте сетнината <въздадена нему> от Господа, че Господ е много жалостив и милостив.

¹² А преди всичко, братя мои, не се кълнете нито в небето, нито в земята, нито в друга някоя клетва; но нека бъде вашето <говорене:> Да, да, и: Не, не, за да не паднете под осъждане.