Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
137 (По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;
2 На върбите всред него Окачихме арфите си.
3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, <поискаха> веселие, <казвайки>: Попейте ни от сионските песни.
4 Как да пеем песента Господна В чужда земя?
5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми <изкуството си!>
6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.
7 Помни, Господи, против едомците Деня <на разорението> на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете <го> до основата му!
8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!
9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!
5 Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
2 Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
3 Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
4 Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
5 Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме,
6 Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
7 Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
8 Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
9 Добиваме хляба си с <опасност за> живота си Поради меча, <който ограбва> в пустинята.
10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под <товара на> дървата.
14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
17 Затова чезне сърцето ни; Затова причерня на очите ни.
18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
19 Ти, Господи, седиш <като Цар> до века; Престолът Ти е из род в род.
20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -
22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
12 А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.
13 И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини.
14 И Той проговори, думайки й: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.
20 И тъй, като минаваха сутринта, видяха смоковницата, изсъхнала от корен.
21 И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смоковницата, която ти прокле, изсъхнала.
22 А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.
23 Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.
24 Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.
© 1995-2005 by Bibliata.com