Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

137 (По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

² На върбите всред него Окачихме арфите си.

³ Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, <поискаха> веселие, <казвайки>: Попейте ни от сионските песни.

⁴ Как да пеем песента Господна В чужда земя?

⁵ Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми <изкуството си!>

⁶ Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

⁷ Помни, Господи, против едомците Деня <на разорението> на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете <го> до основата му!

⁸ Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

⁹ Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

¹⁶ Затова аз плача; окото ми, окото ми излива вода, Защото се отдалечи от мене утешителят, Който би възобновил живота ми; Чадата ми погинаха, защото надделя неприятелят.

¹⁷ Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши; Господ заповяда за Якова, щото окръжаващите го да му станат противници; Ерусалим стана между тях като нечисто нещо.

¹⁸ Праведен е Господ, защото въстанах против заповедите Му; Слушайте, моля, всички племена, и вижте скръбта ми; Девиците ми и младежите ми отидоха в плен.

¹⁹ Повиках любовниците си, но те ме излъгаха; Свещениците ми и старейшините ми издъхнаха в града, Когато си търсеха храна, за да се възобнови животът им.

²⁰ Виж, Господи, защото съм в утеснение; червата ми се смущават; Сърцето ми от дън се свива, защото зле се разбунтувах <против Тебе>; Навън обезчади нож; у дома като че ли смърт <владее>.

²¹ Чуха, че съм въздишала; няма кой да ме утеши; Всичките ми неприятели чуха за злощастието ми и се радваха, че си сторил това; Обаче, Ти ще докараш възгласения от Тебе ден, когато и те ще станат като мене.

²² Нека дойде пред Тебе всичкото им нечестие, И стори на тях както стори на мене, поради всичките ми престъпления; Защото много са въздишките ми, и сърцето ми чезне;

² Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,

³ като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.

⁴ А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

⁵ Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.

⁶ Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.

⁷ Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,

⁸ понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.

⁹ Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,

¹⁰ а богатият - когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.

¹¹ Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.