Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

1 Как седи усамотен градът, който е бил многолюден! Стана като вдовица великата между народите <столица>! Оная, която беше княгиня между областите, стана поданица!

² Непрестанно плаче нощем, и сълзите й са по бузите й; Между всичките й любовници няма кой да я утешава; Всичките й приятели й изневериха; станаха й неприятели.

³ Юда отиде в плен от притеснение и тежко робуване; Живее между езичниците, не намира покой; Всичките му гонители го стигнаха всред теснините <му>.

⁴ Тъжат сионските пътници, защото никой не иде на определените празници; Всичките му порти са пусти; свещениците му въздишат; Девиците му са наскърбени; и сам той е в горест.

⁵ Противниците му взеха връх; неприятелите му благоденствуват; Защото Господ го наскърби, поради многото му беззакония; Младенците му отидоха в плен пред противника.

⁶ И изгуби се от сионовата дъщеря всичкото й великолепие; Първенците й станаха като елени, които не намират пасбище, И стават безсилни пред гонещия ги.

¹⁹ Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.

²⁰ Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.

²¹ <Обаче>, това си наумявам, поради което имам и надежда:

²² Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.

²³ Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.

²⁴ Господ е дял мой, казва душата ми; затова ще се надявам на Него.

²⁵ Благ е Господ към ония, които Го чакат, към душата, която Го търси.

²⁶ Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.

137 (По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

² На върбите всред него Окачихме арфите си.

³ Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, <поискаха> веселие, <казвайки>: Попейте ни от сионските песни.

⁴ Как да пеем песента Господна В чужда земя?

⁵ Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми <изкуството си!>

⁶ Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

⁷ Помни, Господи, против едомците Деня <на разорението> на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете <го> до основата му!

⁸ Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

⁹ Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

1 Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, за <прогласяване> обещания живот, който е в Христа Исуса.

² до Тимотея, възлюбеното ми чадо: Благодат, милост, мир <да бъде с тебе> от Бога Отца и от Христа Исуса, нашия Господ.

³ Благодаря Богу, Комуто още от прародителите си служа с чиста съвест, като непрестанно те споменавам в молитвите си,

⁴ и, като си спомням сълзите ти, копнея нощем и денем да те видя, за да се изпълня с радост.

⁵ Понеже ми е напомнено за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше в баба ти Лоида и в майка ти Евникия, а както съм уверен, и в тебе.

⁶ По тая причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце.

⁷ Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.

⁸ И тъй, не се срамувай да свидетелствуваш за нашия Господ, нито <се срамувай> от мене - затворник за Него, но участвувай в страданията за благовестието по силата <дадена> от Бога,

⁹ Който ни е спасил и призвал със своето призвание, не според нашите дела, а според Своето намерение и според благодатта, дадена нам в Христа Исуса преди вечните времена,

¹⁰ а, която сега откри чрез явлението на нашия Спасител Христос Исус, Който унищожи смъртта и осия живот и безсмъртие чрез благовестието,

¹¹ на което аз бях поставен проповедник, апостол и учител;

¹² за която причина и страдам това. Но не се срамувам; защото зная в Кого съм повярвал, и съм уверен, че Той е силен да опази до оня ден онова, което съм му поверил.

¹³ Дръж образеца на здравите думи, които си чул от мене, във вяра и любов, която е в Христа Исуса.

¹⁴ Онова добро нещо, което ти е поверено, опази чрез Светия Дух, който живее в нас.

⁵ И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.

⁶ А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.

⁷ А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нивата: Влез да ядеш?

⁸ Напротив не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш?

⁹ Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам].

¹⁰ Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме <само> това, което бяхме длъжни да извършим.