Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

¹⁹ Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.

²⁰ Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.

²¹ <Обаче>, това си наумявам, поради което имам и надежда:

²² Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.

²³ Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.

²⁴ Господ е дял мой, казва душата ми; затова ще се надявам на Него.

²⁵ Благ е Господ към ония, които Го чакат, към душата, която Го търси.

²⁶ Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.

52 Седекия бе двадесет и една година на възраст, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Амитала, дъщеря на Еремия от Ливна.

² Той върши зло пред Господа, съвсем както беше направил Иоаким.

³ Защото, от гнева на Господа, който <пламна> против Ерусалим и Юда, докато ги отхвърли от лицето Си, <стана че> Седекия въстана против вавилонския цар.

⁴ И тъй, в деветата година на< Седекиевото> царуване, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Ерусалим, и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления наоколо против него;

⁵ и градът се обсаждаше до единадесетата година на цар Седекия.

⁶ А в четвъртия месец, на деветия ден от месеца, <когато> гладът се усили в града, тъй щото нямаше хляб за людете на мястото,

⁷ отвори се пролом в градската <стена>, поради което всичките военни мъже побягнаха, като излязоха из града през нощта през пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина, (а халдейците бяха близо около града), и отидоха по пътя за полето,

⁸ А халдейската войска преследва царя та стигна Седекия в ерихонските полета. И цялата му войска се разбяга от него.

⁹ И хванаха царя та го заведоха при вавилонския цар в Ривла, в земята Емат; и той издаде присъда за него, <сиреч>,

¹⁰ вавилонският цар закла синовете на Седекия пред очите му; закла в Ривла и всичките Юдови началници;

¹¹ и избоде очите на Седекия, и като го върза в окови вавилонският цар го заведе във Вавилон и го тури в тъмница, <гдето остана> до деня на смъртта си.

⁸ До ангела на смирненската църква пиши: Това казва първият и последният, Който стана мъртъв и оживя.

⁹ Зная [твоите дела], твоята скръб и сиромашия, (но <пак> си богат), и как те клеветят ония които наричат себе си юдеи, а не са, но са сатанинската синагога.

¹⁰ Не бой се от това, което скоро ще пострадаш. Ето, дяволът скоро ще тури някои от вас в тъмницата, за да бъдете под изпитание, и ще имате скръб десет дни. Бъди верен до смърт, и Аз ще ти дам венеца на живота.

¹¹ Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към църквите: Който победи, няма да бъде повреден от втората смърт.