Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
94 (По слав. 93). Господи Боже, Комуто принадлежи отмъщението, Боже, Комуто принадлежи отмъщението, възсияй.
2 Издигни се, Ти Съдия на земята, Отдай на горделивите това, което им се пада.
3 Господи, до кога нечестивите, До кога нечестивите ще тържествуват?
4 Те бъбрят, говорят надменно; Всички, които вършат беззаконие, се хвалят.
5 Те съкрушават людете Ти, Господи, И притесняват наследството Ти;
6 Убиват вдовицата и чужденеца, И умъртвяват сирачетата.
7 И казват: Господ няма да види, Нито ще обърне внимание Якововият Бог.
8 Разсъдете, вие безумни между людете! Вие глупави, кога ще поумнеете? -
9 Оня, Който е поставил {Еврейски: Насадил.} ухото, не чува ли? Който е създал окото, не вижда ли?
10 Оня, Който вразумява народите, Който учи човека знание, Не изобличава ли?
11 Господ знае, че човешките мисли са лъх.
12 Блажен оня човек, когото Ти, Господи, вразумяваш, И <когото> учиш от закона Си,
13 За да го успокояваш през дните на злощастието, Докато се изкопае ров за нечестивия.
14 Защото Господ не ще отхвърли людете Си, Нито ще остави наследството Си;
15 Понеже съдбата пак ще се съобразява с {Еврейски: Ще се върне при.} правдата, И всички, които са с прави сърца, ще я последват.
16 Кой ще стане за мене против злодейците Кой ще стане с мене против ония които вършат беззаконие?
17 Ако не беше ми помогнал Господ, Душата ми без малко би се преселила в мълчанието.
18 Когато казвах: Подхлъзва се ногата ми, <Тогава>, Господи, Твоята милост ме подпря.
19 Всред множеството грижи на сърцето ми Твоите утешения веселят душата ми.
20 Ще има ли съобщение с Тебе седалището на беззаконието, Което е хитро да върши зло чрез закон?
21 Те се опълчват против душата на праведния И осъждат невинна кръв.
22 Но Господ е високата моя кула, И Бог мой <е> канара, при която прибягвам.
23 Той ще обърне върху тях собственото им беззаконие, И ще ги отсече в нечестието им; Господ нашият Бог ще ги отсече.
14 Господното слово, което дойде към Еремия за бездъждието:
2 Юда ридае, и <людете в> портите му са изнемощели; Седят на земя чернооблечени; И викът на Ерусалим се издигна,
3 Големците му пращат подчинените си за вода; Те отиват при кладенците, но не намират вода; Връщат се с празните си съдове; Посрамват се и се смущават и покриват главите си.
4 Понеже земята се пукна, Защото няма дъжд на земята, Затова орачите се посрамват, Покриват главите си.
5 Още и кошутата ражда на полето И оставя <рожбата си> понеже няма трева.
6 И дивите осли като застават по голите височини, Задушават се за въздух като чакали; Очите им чезнат понеже няма трева.
7 Господи, при все че беззаконията ни свидетелствуват против нас, Ти действувай заради името Си; Защото отстъпничествата ни са много; На Тебе съгрешихме.
8 Надеждо на Израиля, Спасителю негов в скръбно време, Защо да си като пришелец в <тая> страна, И като пътник отбил се да пренощува?
9 Защо да си като човек смаян, Като силен мъж, който не може да избави? Обаче Ти, Господи, си всред нас; Ние се наричаме с Твоето име; недей ни оставя.
10 Така казва Господ на тоя народ; Както обикнаха да се скитат, И не въздържаха нозете си, Така Господ не благоволи в тях; Сега ще си спомни беззаконието им, И ще накаже греховете им.
17 И ще им кажеш това слово: Нека ронят очите ми сълзи нощем и денем Без да престанат; Защото девицата, дъщерята на людете ми, Е поразена с голямо поразяване, с много люта рана.
18 Ако изляза на полето, Ето убитите с нож! И ако вляза в града, Ето изнемощелите от глад Дори пророкът и свещеникът Обходиха земята, но не знаят <какво да се направи>.
19 Отхвърлил ли си съвсем Юда? Погнусила ли се е душата Ти от Сион? Защо си ни поразил, та няма изцеление за нас? Очаквахме мир, но никакво добро не дойде, И време за изцеление, но, ето, смущение!
20 Признаваме, Господи, нечестието си, И беззаконието на бащите си, Защото сме Ти съгрешили.
21 Заради името Си недей се погнусява <от нас>, Не опозорявай славния Си престол; Спомни си, не нарушавай завета Си с нас.
22 Между идолите на народите има ли някой да дава дъжд? Или небето <от себе си> ли дава дъждове? Не си ли Ти, <Който даваш>, Господи Боже наш? Затова Тебе чакаме, Защото Ти си сторил всичко това.
31 [И рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска <всички>, за да ви пресее като жито;
32 но Аз се молих за тебе, да не ослабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.
33 <Петър> Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.
54 И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.
55 И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.
56 И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.
57 А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.
58 След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.
59 И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него; защото е галилеянин.
60 А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И на часа, докато още говореше, един петел изпя.
61 И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
62 И излезе вън та плака горко.
© 1995-2005 by Bibliata.com