Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

14 (По слав. 13). За първия певец. Давидов <псалом. >Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; Няма кой да прави добро.

² Господ надникна от небесата над човешките чада За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.

³ Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.

⁴ Без разум ли са всички, които беззаконствуват, Които изпояждат людете ми <както> ядат хляб, И не призовават Господа?

⁵ Тогава ги нападна голям страх; Защото Бог е в поколението на праведните.

⁶ Посрамихте намеренията на бедния; Господ, обаче, му е прибежище.

⁷ Дано дойде от Сион избавление на Израиля! Когато Господ върне Своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.

¹³ Ето, като облак ще се издигне, И колесниците му като вихрушка; Конете му са по-леки от орлите. Горко ни! защото сме разорени.

¹⁴ Ерусалиме, измий сърцето си от зло, За да се избавиш; До кога ще стоят в тебе лошите ти помисли?

¹⁵ Защото глас известява от Дан И прогласява скръб от Ефремовата планина, <казвайки>:

¹⁶ Обявете на народите, Ето, прогласете относно Ерусалим, Че идат обсадители от далечна страна, И издават вика си против Юдовите градове.

¹⁷ Като полски пъдари те са се наредили против него от всяка страна.

¹⁸ Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това; Това е <плодът на> твоето нечестие; наистина горчиво е, наистина стигна до сърцето ти.

¹⁹ Чреслата ми! чреслата ми! Боли ме в дълбочините на сърцето ми; Сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча, Защото си чула, душе моя, тръбен глас, тревога за бой.

²⁰ Погибел връх погибел се прогласява, Защото цялата земя се опустошава; Внезапно се развалиха шатрите ми, И завесите ми в един миг.

²¹ До кога ще гледам знаме И ще слушам тръбен глас?

²⁹ От шума на конниците и на стрелците Всеки град ще побегне; Ще отидат в гъсталаците И ще се изкачат по скалите; Всеки град ще бъде изоставен, И не ще има човек да живее в тях.

³⁰ А ти запустяла, какво ще правиш? Ако и с червено да се облечеш, Ако и със златни накити да се украсиш, Ако и с много боя да боядисаш очите си, Напразно ще се украсиш; Любовниците <ти> ще те презрат, ще търсят <да отнемат> живота ти.

³¹ Защото чух глас като на жена кога ражда, Болките като на оная, която ражда първородното си, Гласа на сионовата дъщеря, Която се задъхва, простира ръцете си, <И казва>: Горко ми сега! Защото душата ми чезне поради убийците.

¹¹ Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете.

¹² Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и, като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва.

¹³ <Той бяга> защото е наемник, и не го е грижа за овцете.

¹⁴ Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават,

¹⁵ също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете.

¹⁶ И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир.

¹⁷ Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак.

¹⁸ Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си.

¹⁹ Поради тия думи пак възникна раздор между юдеите.

²⁰ Мнозина от тях казваха: Бяс има, и луд е; защо Го слушате?

²¹ Други казваха: Тия думи не са на човек хванат от бяс. Може ли бяс да отваря очи на слепи?