Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

14 (По слав. 13). За първия певец. Давидов <псалом. >Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; Няма кой да прави добро.

² Господ надникна от небесата над човешките чада За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.

³ Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.

⁴ Без разум ли са всички, които беззаконствуват, Които изпояждат людете ми <както> ядат хляб, И не призовават Господа?

⁵ Тогава ги нападна голям страх; Защото Бог е в поколението на праведните.

⁶ Посрамихте намеренията на бедния; Господ, обаче, му е прибежище.

⁷ Дано дойде от Сион избавление на Израиля! Когато Господ върне Своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.

²⁰ Дигни очите си та виж идещите от север; Где е стадото, което ти се даде, - хубавите твои овце?

²¹ Какво ще речеш, когато ще постави Приятелите <ти> да началствуват над тебе, Тъй като ти сам си ги научил <да бъдат> против тебе? Не ще ли те хванат болки както на жена, която ражда?

²² Ако ли речеш в сърцето си: Защо ми се случи това? Поради многото ти беззакония дигнаха се полите ти, И петите ти понасят насилие.

²³ Може ли етиопянин да промени кожата си, или леопард пъстротите си? Тогава можете да правите добро вие, които сте се научили да правите зло.

²⁴ Затова ще ги разпръсна като плява, Която се разнася от пустинния вятър.

²⁵ Това е, <което> ти <се пада с> жребие от Мене, Отмереният ти дял, казва Господ, - Понеже си Ме забравил и си уповавал на лъжа,

²⁶ Затова и Аз ще дигна полите ти до лицето ти, Та ще се яви срамотата ти.

²⁷ Видях твоите мерзости по хълмовете и по полетата, Прелюбодействата ти и цвиленията ти, Безсрамното ти блудство. Горко ти, Ерусалиме! До кога още няма да се очистиш?

1 Павел апостол Исус Христов, по заповед на Бога, нашия Спасител, и на Христа Исуса, нашата надежда,

² до Тимотея, истинското ми чадо във вярата; Благодат, милост, мир от Бога Отца и от Христа Исуса, нашия Господ.

³ Както те молих, когато отивах в Македония да останеш в Ефес, за да заръчаш на някои да не предават друго учение,

⁴ нито да внимават на басни и безконечни родословия, които спомагат повече за препирни, а не за Божията <спасителна> наредба чрез вяра, <така правя и сега>.

⁵ А целта на това поръчване е чистосърдечна любов от добра съвест и нелицемерна вяра;

⁶ от които неща някои, като не случиха целта, отклониха се в празнословие,

⁷ и искат да бъдат законоучители, без да разбират нито що говорят, нито що твърдят.

⁸ А ние знаем, че законът е добър, ако го употребява някой законно,

⁹ като знае това, че законът не се налага за праведния, а за беззаконните и непокорните, за нечестивите и грешните, за неблагоговейните и скверните, за убийците на бащи и убийците на майки, за човекоубийците,

¹⁰ за блудниците, мъжеложниците, търгуващите с роби, лъжците, кълнящите се на лъжа, и за всичко друго, що е противно на здравото учение,

¹¹ според славното благовестие на блажения Бог, което ми биде поверено.