Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
58 (По слав. 57). За първия певец, по не разорявай. Давидова песен. Наистина с мълчание ли изказвате правда? Праведно ли съдите, човешки синове?
2 Не! в сърцето <си> вие вършите неправди, Размервате насилието на ръцете си по земята.
3 Още от рождението си нечестивите се отстраняват; Заблуждават, говорейки лъжи, щом се родят
4 Ядът им е като змийска отрова; Приличат на глухия аспид, <който> затиква ушите си,
5 И не ще да чуе гласа на омайвачите, Колкото изкусно и да омайват.
6 Боже, счупи зъбите им в устата им; Господи, строши челюстите на младите лъвове.
7 Нека се излеят като води що оттичат; Когато прицелва стрелите си, нека бъдат като разсечени.
8 Нека изчезнат като охлюв, който се разтопява; <Като> пометниче на жена, нека не видят слънцето.
9 Преди да усетят котлите ви <огъня от> тръните, Сурови или обгорели, Той ще ги помете с вихрушка.
10 Праведният ще се зарадва когато види възмездието; Ще измие нозете си в кръвта на нечестивия;
11 Тъй щото всеки ще казва: Наистина има награда за праведния; Наистина има Бог, Който съди земята.
23 Как можеш да речеш: Не съм се осквернила, Не съм ходила след ваалимите? Виж пътя си в долината, Познай що си сторила, <Подобно на> камила, която бърже тича насам натам из пътищата,
24 <Подобно на> дива ослица, свикнала с пустинята, Която в страстта на душата си смърка въздуха; В устрема й кой може да я отвърне? Ония, които я търсят, няма да си дават труд за нея, - В месеца й ще я намерят.
25 Въздържай ногата си, за да не <ходиш> боса, И гърлото си, за да не <съхне от> жажда; Но ти си рекла: Напразно! не; Защото залюбих чужденци, И след тях ще ида.
26 Както се посрамя крадец, когато е открит, Така ще се посрами Израилевият дом - Те, царете им, първенците им, Свещениците им, и пророците им, -
27 Които думат на дървото: Ти си мой отец, И на камъка: Ти си ме родил; Защото обърнаха към Мене гърба си, а не лицето си; Но пак във време на бедствието си ще рекат: Стани та ни избави.
28 Но где са твоите богове, които си си направил? Те нека станат, ако могат да те избавят Във време на бедствието ти; Защото, колкото са градовете ти, Толкова са и боговете ти, Юдо.
29 Защо би искали да се препирате с Мене? Вие всички сте отстъпници от Мене, казва Господ.
30 Напразно поразих чадата ви; Те не приеха да се поправят; Собственият ви нож пояде пророците ви Като лъв-изтребител.
31 О, <човеци на тоя> род, вижте словото на Господа, <Който казва>: Бил ли съм Аз пустиня за Израиля, Или земя на мрачна тъмнина? Защо <тогава> казват людете Ми: Ние сме скъсали връзките си, Не щем да дойдем вече при Тебе?
32 Може ли момата да забрави накита си, Или невестата украшенията си? Но людете Ми забравяха Мене през безбройни дни.
33 Как украсяваш пътя си, за да търсиш любов! Така щото си научила и лошите жени на твоите пътища!
34 Тоже и по полите ти се намери кръвта На души - невинни сиромаси; Не намерих <кървите> с разкопаване, но по всички тия <поли>.
35 А при все това ти казваш: Невинна съм, За туй гневът Му непременно ще се отвърне от мене. Ето, Аз ще се съдя с тебе За гдето казваш: Не съм съгрешила.
36 Защо се луташ толкоз много за да промениш пътя си? Ще се посрамиш и от Египет Както се посрами от Асирия.
37 Ще излезеш и от там С ръцете си на главата си; Защото Господ отхвърли ония, на които уповаваш, И ти няма да успееш в тях.
7 Помнете ония, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието слово; и като се взирате в сетнината на техния начин на живеене, подражавайте вярата им.
8 Исус Христос е същият вчера днес и до века.
9 Не се завличайте от разни и странни учения; защото е добре сърцето да се укрепява с благодат, а не с <наредби за> ястия, от които не са се ползували ония, които не са се водили по {Гръцки: Са ходили в.} тях.
10 Ние имаме олтар, от който нямат право да ядат служащите в скинията.
11 Защото се изгарят вън от стана телата на животните, чиято кръв, първосвещеникът внася в светилището <като жертва> за греховете.
12 Затова и Исус, за да освети людете чрез Собствената Си кръв, пострада вън от <градската> порта.
13 Прочее, нека излизаме и ние към Него вън от стана, понасяйки позор за Него.
14 Защото тук нямаме постоянен град, но търсим бъдещия.
15 Прочее, чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, сиреч, плод от устни, които изповядват Неговото име.
16 А не забравяйте да <правите> благодеяния и да споделяте с другите <благата си;> защото такива жертви са угодни на Бога.
17 бъдете послушни на вашите наставници и покорявайте <им> се, (защото те бдят за душите ви, като отговорни за <тях>), за да изпълнят това <бдение> с радост, а не с въздишане; защото <да бдят с въздишане> не <би било> полезно за вас.
18 Молете се за нас, защото сме уверени, че имаме чиста съвест и искаме да се обхождаме във всичко честно.
19 А особено <ви> се моля да правите това, за да ви бъда по-скоро повърнат.
20 А Бог на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус,
21 дано ви усъвършенствува във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като действува във вас това, което е угодно пред Него чрез Исуса Христа, Комуто да бъде слава във вечни векове. Амин.
© 1995-2005 by Bibliata.com