Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

⁴ Прочее, Господното слово дойде към мене и рече:

⁵ Преди да ти дам образ в корема познах те, и преди да излезеш из утробата осветих те. Поставих те за пророк на народите.

⁶ Тогава рекох: О, Господи Иеова! ето, аз не зная да говоря, защото съм дете.

⁷ А Господ ми рече: Не думай - Дете съм; защото при всичките, при които ще те пратя, ще идеш, и всичко, що ти заповядвам, ще кажеш.

⁸ Да се не боиш от тях, защото Аз съм с тебе, за да те избавям, казва Господ.

⁹ Тогава Господ простря ръката Си та я допря до устата ми; и Господ ми рече: Ето, турих думите Си в устата ти.

¹⁰ Виж, днес те поставих над народите и над царствата, за да изкореняваш и да съсипваш, да погубваш и да събаряш, да градиш и да садиш.

71 (По слав. 70). На Тебе, Господи, уповавам; Да се не посрамя никога.

² Избави ме в правдата Си и освободи ме; Приклони към мене ухото Си и спаси ме.

³ Бъди ми канара за прибежище, към което винаги да се обръщам. Ти си разрешил спасението ми, Защото канара моя и крепост моя си Ти.

⁴ Боже мой избави ме от ръката на нечестивия, От ръката на законопрестъпника и насилника.

⁵ Защото Ти, Господи Иеова, си моя надежда; На Тебе съм уповавал от младостта си.

⁶ Ти си ми бил подпорка от рождението ми; От утробата на майка ми Ти си бил мой благодетел; За Тебе <ще бъде> винаги хвалението ми.

¹⁸ Защото вие не сте пристъпили до <планина> осезаема и пламнала в огън, <нито> до тъмнина и буря,

¹⁹ <нито> до тръбен звук и глас на думи; <такъв, щото> ония, които го чуха, се примолиха да им се не говори вече дума;

²⁰ (защото не можаха да изтърпят онова, що им се заповядваше: "Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни";

²¹ и толкоз страшна беше гледката, <щото> Моисей рече: "Много съм уплашен и разтреперан");

²² но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели,

²³ при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници,

²⁴ при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри <неща> от Авеловата.

²⁵ Внимавайте, да не презрете този, Който говори; защото, ако ония не избегнаха <наказанието>, като презряха този, който <ги> предупреждаваше на земята, то колко повече не <щем избегна> ние, ако се отървем от Този, Който <предупреждава> от небесата!

²⁶ Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето".

²⁷ А това "още еднаж" означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят.

²⁸ Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание;

²⁹ защото нашият Бог е огън, който пояжда.

¹⁰ И една събота Той поучаваше в една от синагогите;

¹¹ и ето една жена, която имаше дух, който й <беше причинявал> немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.

¹² А Исус, като я видя, повика я и рече й: Жено, освободена си от немощта си.

¹³ И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога.

¹⁴ А началникът на синагогата, като негодуваше за дето Исус в събота я изцели, проговаряйки рече на народа: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях, прочее, дохождайте и целете се, а не в съботен ден.

¹⁵ Но Господ в отговор му рече: Лицемери! в събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и го въвежда да го напоява?

¹⁶ А тая, като е Авраамова дъщеря, която Сатана е <държал> цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден?

¹⁷ И като каза това, всичките Му противници се посрамиха, и целият народ се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.