Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

71 (По слав. 70). На Тебе, Господи, уповавам; Да се не посрамя никога.

² Избави ме в правдата Си и освободи ме; Приклони към мене ухото Си и спаси ме.

³ Бъди ми канара за прибежище, към което винаги да се обръщам. Ти си разрешил спасението ми, Защото канара моя и крепост моя си Ти.

⁴ Боже мой избави ме от ръката на нечестивия, От ръката на законопрестъпника и насилника.

⁵ Защото Ти, Господи Иеова, си моя надежда; На Тебе съм уповавал от младостта си.

⁶ Ти си ми бил подпорка от рождението ми; От утробата на майка ми Ти си бил мой благодетел; За Тебе <ще бъде> винаги хвалението ми.

²⁰ Защо Ми е ливанът що донасят от Сава, И благовонната тръстика от далечна страна? Всеизгарянията ви не Ми са приятни, Нито жертвите ви угодни.

²¹ Затова, така казва Господ: Ето, Аз ще поставя пред тия люде препънки, О които ще се спъват бащите и синовете заедно; И съседът и приятелят му ще загинат <заедно>.

²² Така казва Господ: Ето, люде идат от северната страна, И велик народ ще се подигне от краищата на земята.

²³ Лък и копие държат, Жестоки са и немилостиви; Гласът им бучи като море, Възседнали са на коне, Всеки опълчен, както мъж за бой, Против тебе, дъщерьо сионова.

²⁴ <Откакто> сме чули вест за тях Ръцете ни ослабнаха, Мъки ни обзеха и болки Като на жена, която ражда.

²⁵ Не излизайте на полето и на път не ходете, Защото мечът на неприятеля и ужасът са от всяка страна.

²⁶ Дъщерьо на людете Ми, препаши се с вретище И валяй се в пепел; Жалей като за единороден син, заплачи горчиво, Защото разрушителят ще дойде внезапно върху нас.

²⁷ Поставих те изпитател и крепост между людете Си, За да узнаеш и да изпиташ пътя им.

²⁸ Те всички са крайни отстъпници, които разпространяват клевети; Мед са и желязо; те всички постъпват разтленно.

²⁹ Духалото изгоря; оловото се изпояде от огъня: Разтопителят напразно разтопява, Защото злите не се отделиха.

³⁰ Сребро за смет ще ги нарекат, Защото Господ ги е отхвърлил.

17 И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, гдето имаше юдейска синагога

² И по обичая си Павел влезе при тях, и три съботи <наред> разискваше с тях от писанията,

³ та им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Тоя Исус, Когото, <каза той>, аз ви проповядвам е Христос.

⁴ И някои от тях се убедиха и дружаха с Павла и Сила, така и голямо множество от набожните гърци, и не малко от по-първите жени.

⁵ Но юдеите подбудени от завист, взеха си неколцина лоши човеци от мързеливците по пазара, и като събраха тълпа, размиряваха града; и нападнаха Ясоновата къща та търсеха <Павла и Сила>, за да ги изведат пред народа.

⁶ Но като не ги намериха, завлякоха Ясона и някои от братята пред градоначалниците и викаха: Тия, които изопачиха света, дойдоха и тука;

⁷ и Ясон ги е приел; и те всички действуват против Кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар Исус.

⁸ И народът и градоначалниците, като чуха това, се смутиха.

⁹ Но когато взеха поръчителство от Ясона и от другите, пуснаха ги.